Двора на входната зала

Намираме се на двора пред входната зала. Бях успял да се посъвзема и да отклоня мисълта си от събитията, разиграли се преди малко. Затова спомогна главно Катерина, която се опитваше всячески да ме накара да говоря за други неща. Бях й благодарен, определено ми повдигна настроението.
Все пак след малко ми предстоеше да вляза в училището, за което мечтаех и се надявах да съществува цял живот. Сега, когато бях на метри пред входа му, пред мен блясваше цялото величие на замъка. Точно до огромната порта стоеше някаква жена, която ми изглеждаше така, сякаш никога не се бе усмихвала. Лицето й бе толкова строго, че на мига спечели възхищението ми.
- Коя ли е тази? - посочих на Катерина жената до входа. - Дали не е директорката?
Момичето сви очи, след което поклати глава.
- Братовчедка ми ми каза, че директорът на Хогуортс е мъж, проф. Рейвънууд. Това явно е неговата заместничка - обясни ми Кат.
Замислих се. Отново се сетих за това, че ни предстои разпределяне. "Оттам излизат най-често тъмни магьосници" - прозвуча обяснението на момичето в главата ми.
- Я, чакай, това дето ми каза за Слидерин, че там попадат най-често злите магьосници, някакъв опит да ме сплашиш ли беше? - почти удовлетворен, че съм я разгадал, попитах я аз.
Оказа се, че не бях прав. Това наистина беше факт! Ами ако попаднех там? Дали и аз щях да се превърна в такъв? Не, нямаше да го позволя! Никога...

- Спокойно сигурна съм че няма да те изпратят с Слидерин. А и дори да те пратят там съм сигурна че няма да станеш тъмен магьосник.
Засмя се и се огледа. Видя че другите стоят и си говорят. Седна на тревата и кръстоса крака.
- Какви ли предмети ще имаме утре?
Момичето се замисли. Надяваше се предметите да са интересни и забавни а не скучни. Беше й толкова скучно, искаше й се да посвири малко но се срамуваше да го прави пред други. Погледна към съученика си и въздъхна. Извади китарата от калъфа й и почна да наглася не спокойно струните. За първи път щеше д свири пред някой различен от котката й. Почна да свири някаква весела и забавна мелодия. След като свърши погледна към Джейсън.
- Как беше?!
Момчето изръкопляска и каза че му е харесало.
Кат се изправи и се поклони. Прибра китарата си. След малко учениците почнаха да се строяват с колона по двама и се насочиха към залата. Двамата направо умираха от вълнение. Всеки от тях се надяваше да се озове в дома в който иска.

Стоях на поляната пред водната зала.. В скута си имах парче пергамент с нарисувани ноти.. А в ръцете си държах красива черно-бяла китара.. Която в момента настройвах.. Бях решила днес да посвиря малко, защото не го бях правила от много време а и имах нужда от това, понеже ме успокояваше...
 След като настроих китарата почнах да движа пръстите си по струните бавно и плавно.. Нежната мелодия се разнесе из поляната.. Усмихнах се на себе си и продължих да свиря.... Песента която бях избрала беше красива но и тъжна.. Разказваше се не сбъднатата любов на двама души..
Докато свирих се бях отнесла в свой собствен свят и не забелязах момичето което се беше появило на поляната от замъка..