Малката читателска секция

Никак не обичах да чета книги още повече да вися в библиоъеката,но за съжаление се налагаше.Трябваше да правя някакъв тип доклат,което означаваше че ще прекарам доста време затворена между четти стени.
Като за начало трябваше да намеря търсената от мен книга,надявах се да е една иначе щях да си умра в тази библиотека.
Запътих се към рафтовете с книги,започнах да оглеждам дали случайно няма да открия търсеното докъто не чух нечий стъпки.Обърнах се да видя кой е но там нямаше никой,тъкмо намерих търсенето от мен.Просегнах се и я взех тъкмо се обърнах и видях човек зад мен,първоначално се страстнах след което му отвърнах:
-Не се промъквай така зад хората.-казах го с лек и равен тон.

Библиотеката беше мястото, което Филип обичаше да посещава често. Но не заради книгите, а заради  момичетата, които се намираха вътре. Тя бяха някакви задръстенячки, които лесно биха му се вързали. Но вече не ходеше толкова често, защото все пак имаше гадже, а и таман си бе седнал на задника, нека не обърква нещата отново. Не за първи път Филип се беше озовал в оковите на саксия, която използваше като тоалетна. Не знаеше дали това е правилно спрямо Алания, но не му пукаше особено. Все пак не се е съблякъл чисто гол я. През това време мярна погледа на Виктория. С това момиче преди се беше пробвал да флиртува, но тя му се дърпаше. Оттогава Филип иска да се сприятели с нея, защото обича трудните момичета. Е, сега, като казвам трудни, не означава, че иска да се опита отново да я вкара в обятията си. Не би посмял. Все пак си има хубаво девойче до себе си, което не иска да нарани. По-скоро обича такива момичета да бъдат част от близкото му обкръжение. Тя се бе запътила към библиотеката, а Филип вървеше след нея. Чакаше точния момент да я изненада. Следеше я отстрани.
- Ах, Филипе, ако Алания те види какви ги вършиш, на секундата ще ти бие шута.. – мислеше си той, но после си казваше, че не прави кой знае какво и продължаваше да гледа девойката.
- Буу! – извика Филип, щом Виктория се обърна назад. Може би леко я беше стреснал, но какво от това. Това момиче заслужаваше да се страхува от него.
- Не се промъквай така зад хората. – каза Белова.
- Не можеш да ми забраниш, всезнайко. Я ми кажи, какво правиш тук? Не те смятах за чедо на библиотеките. – отвърна Филип.
- Ай са запознаем – допълни той – но от ся да ти кажа, обвързан съм, не очаквай нищо от мене, моме. – продължи да говори – и само за твоя информация..не можеш да стъпиш на малкия пръст на моето момиче, кукло. – каза Бертранд и отметна косата на Виктория зад ухото й. Може би нея не я интересуваха тия неща, но такъв си бе слидеринецът – казваше всичко, което излезе.