Урок I: Temporis Ostium

В някои моменти на ярост, Игнис Каслана се чудеше може или не може да извърши ритуално убийство, с което да принесе някои от съучениците си в жертва. Основно на някоя фея от Съда на Несели, и по негово мнение няколко жертвоприношения винаги можеха да оправят работата ако си древно създание с неизмерима сила и лукавство и желаеш да те почетат зрелищно. Поне той би се зарадвал, ако някой принесеше шепа идиоти в негово име. За предпочитане от онези, които редовно му дигаха кръвното като за световно и го караха да бъде като бомба със закъснител - може да беше "кльощав като недохранен комар", както цветущо се бе изразил Иган, по-малкият му брат, но притежаваше гняв, способен да захрани хиляди слънца - пък за цветущите му обиди да не говорим. Тръгнеше ли първородният да псува някой при все че не бе от онези които лесно си изпускаха нервите, можеше да стигне до трето коляно леля на братовчеда на десния си крак.

Бе си недоспал, и прагът му на търпение бе далеч по-нисък от обикновено, което си бе цяло постижение, при положение че бе създаден да разпраща вълни спокойствие като някой зен будистки монах. Часът по Вълшебство бе започнал но уви, белокосият слушаше едва с половин ухо в опит да блокира досадните шепоти от страна на останалата интернационална шлака облечена в плът и кръв, че щеше да натегли една торба майни ако дори някой дишаше в неговата посока.

-Времето е...
-Абстракция... - машинално пригласи на останалите. Защо ли, защо ли някои учители бяха такива перковци? Първо Лексингтън, сега и този по Пророкуване, трупата се увеличаваше с всеки един от тях. Е, какво пък, поне с тях никога не беше скучно. А може би просто днес бе попрекалил с the "Be an unsleepy anger bitch" juice, кой можеше да каже.

Знаеше само, че Карл Сароян, бивш негов съдомник сега част от Буревестниците, НЕ ЖЕЛАЕШЕ ДА МЛЪКНЕ, да го вземат Неселите, да го вземат!
Иги положи тежко глава върху предмишниците си с гневно ръмжене at the back of his throat, след което вдигна лице и разтърка слепоочия. Фокусирай се, и сложи гнева на пауза. Едно-две-три, пауза. Пауза. Едно-две-три, пауза. Пауза. Едно-две...Какво по дяволите ме зяпаш, Сароян, мръсно к***е такова?!

Навъси вежди, преди до слуха му да достигне задачата за часа. Кражба? Кой учител подстрекаваше учениците си към нарушаване на закона? Ето кой, очевадно. Бе едно временно disappointed, but not surprised. И ето, че бяха разпуснати. Разтърка лице и се насочи към тоалетната за да се освежи. Завърна се към звука на викове в двора на първия етаж.
Някакви идиоти се карат за нещо.
Погледна нататък.
Измежду тълпата, събрала се около караницата забеляза двамата в нейния център. Карл Сароян и... Реанна?
Олеле, това е моята идиотка.

-ТИ НЕНУЖНА ХЛЕБАРКА!
Размаха се пръчка. Каслана се спусна  и разбута досадните зяпачи и премига, преди да въздъхне дълбоко.
-Реа!
-Не сега, Иги! Трябва да го поставя на мястото му!
-Реа, недей. Не си струва да си хабиш време в наказания, заради този. - Белокосия се подсмихна и прошепна в ухото на момичето. - Имам далеч по-добра идея.

О, да. Определено имаше идея.


28 точки за Пъклуджи + 5 точки за първи пост + 5 точки за всеки допълнителен пост. Героят има характер, което е прекрасно, имайки предвид, че е съвсем нов, а вече проявява конкретни характеристики и щикове. Вторият пост ми се стори по-добър, за това си позволих да надигна общите точки. Има повече описания и емоция в него. Anyway, great job. Идеята е доста забавна, допада ми. С Реа са прекрасна комбинация.

Приглади прилежно униформата си и пристегна перфектния кок, който бе вързала тази сутрин. Липсата на влажно време и дъждовни облаци понякога я караше да се чувства подтисната по една необяснима причина. Не си го признаваше на глас , но Лондон й липсваше. Хогуортс й липсваше. Бе свикнала за изминалите години и макар училището да бе просто мисия нямаше как да отрече че й доставяше удоволствие да ходи по величествените коридори и да хвърля студени погледи на духовете бродещи между стените.
Вдигна ледените си ириси с явна липса на интерес и арогантно вдигане на брадичката си при вида на добре познатия й учител. Рибните й пръсти се плъзнаха към шията й докосвайки медальона, който бе получила от първия си час при Лексингтън. "Трошете забравени вещи и после ги поправяйте". Наставленията на преподавателя тогава ходеха по нервите на Реа по толкова много параграфи, че дори в момента бе изненадана че е останала в часа. Какво ли бе подготвил за тази година? С какво щеше да шалне американците?
Крадете наволя и ми носете добрите попадения. 
Дали професора не бе отключил някоя друга черта на Душко у себе си? Или просто му доставяше удоволствие да всява хаос сред редиците на учениците?
Вероятно Ан нямаше да си даде много зор по въпроса, защото не смяташе да си губи времето с подобни глупости, но проклетия Сароян си просеше гнева на момичето. Не само че от дни насам го хващаше да я стрелка с поглед и да мъмри нещо на приятелчетата си, но сега се блъснал нарочно в нея. Бе бавен и тромав и тя определено усети мръсните му лапи плъзнали се книгите в ръцете й в опит да ги събори. В незаинтересования й поглед се плъзна погнуса, а след това заиграха и гневни пламъчета. Гърбът й бе изправен като струва, а стройната й фигура допринасяше още за обичайният й поглед от високо. 
- Освен в главата, явно мътнородите са сбъркани и с ориентацията. - говореше с равен спокоен тон, но си пролича че думите й удариха момчето като камшик. Дори не разбираше защо всички се впрягаха в подобни думички като "мътнород". Нима не казваше истината? Мръсната кръв трябваше да е наясно с произхода си и да знае мястото си от рано. Нямаше как да сменят произхода си. Съдбата им бе ясна. Можеха по е да не се бутат където не им е работата и да станат посредствени магьосници както се и очакваше от тях.
- Разглезена фльорца!
- Песа се разлая. Някой да му хвърли кокал. - каза с насмешка момичето кръстосвайки ръце пред гърдите си. И тогава проклетия плужек направи най-мъгълското нещо, което едно момче можеше да направи - оскуба я. Мръсните му мътнородски пръсти се вплетоха в перфектните й кичури коса, дръпнаха с всичка сила. Ластикът й се скъса, а перфектният кок бе съсипан. Кичурите й се разпиляха с перлен блясък по раменете й, с славният й поглед се впи в скъсаният ластик. Ирисите й бавно се изместиха към проклетникът и искрите лумнаха в очите й. 
Беше готова да се хвърли посягайки към пръчката си, когато една здрава ръка я придърпа внимателно.
- Не сега, Иги! Трябва да го поставя на мястото му!
- Реа, недей. Не си струва да си хабиш време в наказания, заради този. Имам далеч по-добра идея. - Карл се усмихваше нагло срещу й. Наведе се и взе с победоносен поглед скъсаният ластик и демонстративно се заигра с него. Неговият боен трофей. Реана нямаше да остави нещата така!
Малко по-късно Иги и Реа седяха шепнейки в един от мрачните коридори.
- Този жалък плужек! Не знам какво си намислил, но пак ще му е малко! - бе бясна, но чертите на лицето й седяха така застинали в сериозността й.
- Със сигурност, но ще е едно малко отмъщение и ще ти хареса. 
Ан стискаше ръцете си в юмруци. Беше обещала, че ще задържа гнева си тази година и държеше да не разваля перфектния си имидж на дама. Понякога се чудеше защо въобще говореше с жалки нищожества като мътнородите и че непрекъснато дразнене с подобни индивиди не бе здравословно за нея, но след това те правеха подобни дръзки престъпления спрямо личността й, че просто си просеха публичното линчуване.
Идеята на Иги определено се харесваше на момичето. Кражбата на онзи вид списания от наглото копеле  Сароян щеше да е добър урок. Особено ако пуберските му вкусове към голи тела бяха по-пикантни и въпросните списания го поставеха в още по-неугодна позиция. Щеше да разлепи червеното му от срам лице из цялото училище!
- Ще те вкарам в общата стая без проблем. В спалнята на момчетата едва ли ще е по-трудно. Искам проклетото му его да се пържи докато не почернее като въглен! След това може да спретнем нещо подобно и на проклетия Нокс! - спокойствието отново се върна в очите й.

30 точки за Буревестник + 5 точки към всеки допълнителен пост. Прекрасен пост, както винаги. Реа, до някъде благодарение на Иги, започва да проявява характер, става все по-любопитна и интересна. Двамата имат перфектна динамика. Heartwarming, е че се споменават предишните уроци по Вълшебства. Идеята ви е много забавна и ми допада.

- Саманта, колко пъти да ти го кажа? Хайде, всички заедно. Времето е ....
- Абстракция. 


Учениците от Дурмщранг се спогледаха на две, на три и повдигнаха вежди помежду си. 
 - О, да, и тоя преподавател ми напомня на нашите. - ухили се Рис доволно и загледа Лексингтън, докато обясняваше заклинанието си. - Даже академик?
 - Да кажеш, че времето е абстракция, докато обясняваш как накъсваш пространстовот, за да преминеш през дупка e като да кажеш, че скоростта на круша падаща към земята няма нищо общо с гравитацията, а само с тежестта ѝ.
 - Да, да, но е измислил цяло заклинание. - изпуфка Рис недоволно. 
 - И как работи това заклинание? Не е точно вълшебство.
 - Не е и друга част от ... портал?
 - Да, но няма нищо, което да го центрира.
 - Предмета..
 - Предмет, които си изоставил някъде, и ако няма сантиментална стойност или магически отпечатак...
 - Или заряд, ако предмета е просто предмет, то как работи? 
 - Особено дървото, дървото не поема нищо от теб. 
 - Да, и затова телепортацията работи по-добре. Все пак кръвта ти има магически заряд.
 - Абе, вие откога станахте толкова умни? - измери Рис с очи Тамара, Саша, Борис, Марго и Елисавета. 
 - Слушаме в час, за разлика от теб. - отвърна Саша обратно и насочи очите си към Евърет. Дори с изкачането на плаха, нито един от тях не се помръдна на милиметър или изглеждаше твърде стресиран от ситуацията. Насочвайки се към изхода, Рис огледа тълпата набрала се малко пред тях, докато се опитваше да подпитакой какво смята да краде и откъде. 
 - Кухнята?
 - Предлагам директорския кабинет, звучи най-забавно. 
 - Какво правят на онова момиче там? - попита Хъчкрафт, оглеждайки малката тълпа. 
 - Обиждат се на мътнороди. - каза Саша и физиономията ми стана хладна. За разлика от другите магически училища, Дурмшранг се славеше с това, че всички ученици бяха чистокръвни магьосници и то от по-силни магьоснически фамилии. Кръвта даваше сила. Магьосническата кръв още повече. 
 - Хей, Афи!!! 
 - Махай се, Санд. - изръмжа момичето леко, като пясъчен лъв и се опита да избяга от момчето, което на върна на всичко махна на останалите и хукна след нея.
 - Афи, хайде да крадем заедно нещо? 
 - Не.
 - Е, стига де, нали искаш добри оценки? 
 - Защо ми е да искам това?
 - Не беше ли от сините в Хогуортса?
 - Ти не беше ли от елитно училище?
 - Аз никога не съм се борил за оценки.
 - Личи си!
 - Стига де, Афи.... Да или Не?
 - Какво? - най-накрая момичето се спря и изглеждаше като да премисля през какъв пъзел я прекарваше отново Хъчкрафт. Момчето дори забеляза как дамата се обърна плавно, прикривайки едната част от тялото си. Най-вероятно мястото, където бе затъкмила ножа под униформата си. Очите ми прибягаха само за миг, за да потърси перфектно прикритата издутина. И после срещна зорките очи на момичето, което изглеждаше все едно ще му скочи ... не на шега. 
 - Да или Не?
 - Какво ме питаш.
 - Искаш ли да крадеш с мен? Да или Не.
 - Не.
 - Добре. Може ли да те прегърна? Да или Не?
 Устните ѝ се свиха, както и очите ѝ.
 - Последният път взе каквото искаше.
 - Да и виждам, че беше грешка, затова вече, от тук насетне, ще те питам Да или Не. 
 - И ако винаги отговарям с Не?
 - Тогава е Не. - повдигна рамене нидерландеца. - Само, че аз ще задавам въпросите. Иначе ще ме изхвърлиш отнякъде при всеки възможен момент. - ухили се Рис доволно. - Вече като изяснихме вятъра помежду ни, искаш ли да крадеш с мен?
 - Не. Чао. 
 - Еее... - изнедоволства момчето и направи физиономия. Сега това беше добър момент да опознае цялото училище, но колко по-интересно щеше да бъде, ако съумееше да остави нещо ...в нечия учителска стая? Например в самата стая на професора по Вълшебство. Рис измежду учениците на Дурмщранг се водеше най-талантлив точно с вълшебствата си. Но и Трансфигурациите в почти диво създание не бяха по-назад. Понякога, за да стигне до високо място не ти трябва да минаваш през стълби, а да се покатериш по стената ... или дори да прибереш метла и да се възползваш да провериш защитите на спалните. Или направо да те поканят в такава? По устните на Хъчкрафт запълзя лека усмивка, която можеше да значи само "неприятности".

+20 точки за Буревестник. Макар постът ти да е много забавен и вълнуващ, 99% от него е пряка реч. Би било прекрасно да отделиш толкова внимание на обстановката, емоциите, всичко заобикалящо героя ти, колкото и на думите му. Въпреки това оценявам, че все пак това е твоят стил на писане. При допълнителни постове оценката може да бъде завишена.

Казвам истината на Санд, не искам да крада. Нито с него, нито с някой друг. Не искам добри оценки, ако трябва да ги получа по този начин. Но съм прекалено ужасена, за да обсъждам това точно с него.  Не разбирам защо ни карат да правим подобни неща. Грозни са.  В получаването на дарове има достойнство, има заслуга, има усилие… в кражбата всичко това липсва. Не може ли просто да помолим да ни подарят нещо?  Какво ще се случи, ако не получа оценка? Трябва да има друг вариант, начин да се справя без да нарушавам каноните на корана, дори там пише, че кражбата е грях. Но професорът едва ли го е чел. Виждам вълнението изписано по лицата на останалите и осъзнавам, че те също не виждат нищо нередно в кражбата. За миг този факт ме ужасява. Застивам на място и се опитвам да открия поне още един човек, считащ това за нередно, но такъв няма. В подобни моменти осъзнавам защо нямам приятели, не искам да имам нищо общо с подобни хора. Мирогледът ни се разминава драстично много.


Аллах да ми е на помощ! Не може ли просто да учим магии и да се прехвърляме някъде, без да вършим подобни неща? Дали трябва да говоря с директора? Или с професор Петрова?  Не е ли опасно да се използва магията без да се спазват моралните и етични норми?  До какво ще доведе всичко това? Бум на клептоманите в Илвърморни! Дали пък професорът не е на щаб в Дрънкало?  Подобно заглавие би звучало на място там.


Опитвам се да успокоя възмущението си и да намеря решение, но някъде вътре в мен има граница, която не желая да прекрачвам. Изгубиш ли себе си, изгубила си всичко. Помни коя си. Отстоявай се. Пази границите си… почти дочувам хриптящия  глас на дядо ми да изрича думите. Той вероятно би знаел какво да направи. Все още не съм срещнала по-мъдър човек от него. Иска ми се да можех да го попитам… Прибирам ръка  в джоба на мантията  си и докосвам пясъка, който съм сложила вътре. Допирът на песъчинките по кожата ми е най-успокояващото нещо на света.
Какво се очаква да направя, когато моралният ми компас сочи в една посока, а вятърът се опитва да ме отведе в друга? Как се плува срещу течението? Ох…


Облягам се на една от стените и мислено връщам назад последния час, за да си припомня всяка дума на Лексингтън. Надявам се, че заради първоначалното си стъписване и афекта съм пропуснала нещо важно, че има начин да премина по този предмет без да се налага да потъпквам собствените си принципи. Може би трябва да говоря с него и да поискам друга задача? Или просто да не правя нищо? Да! Той сам каза, че заклинанието е трудно и може да не се получи. Но това би било лъжа, която съвестта ми ще понесе точно толкова трудно, колкото и кражбата. Освен това не съм оставяла нищо свое никъде, не мога да повярвам, че съм започнала дори да го обмислям… но все пак е оправдание, нали?
Темпорис Остиум… проклятието ми.
Двадесет и четири часа са достатъчно време, за да измисля решение.

+25 точки за Рогата змия. Постът много ми хареса. Допада ми изключително много, че героят има своя морална гледна точка върху въпроса. Стилът ти на писане е прекрасен, но няма как да дам максимален брой точки при положение, че задачата не е изпълнена. Ако добавиш още постове с изпълнение на задачата или някакво развитие, било то и с моя герой, със сигурност ще завиша оценката.

Млечно-бялото му чело в момента бе с ядосания червен цвят на сварен рак и се лющеше като некачествена мазилка и го дразнеше неимоверно. Ех, защо не бе внимавал по Отвари когато професор Андерсън им беше показвал онези простите мехлеми, които поразително наподобяваха на някаква смес от алое и кокосово масло? Въздъхна и отново разтърка чело, наблюдавайки шумотевицата в общата стая на Буревестниците, държайки червената пластмасова чашка с нещо неопределено, което нямаше намерение да докосне дори и на йота, а държеше чисто и просто за да има какво да прави с ръцете си колкото да не изглежда толкова не-на-място в тълпата.

Отлично помнеше плана, който с Реа бяха съставили, при положение че прекара the better part of the afternoon на слънце и изгоря така жестоко точно заради него и изпипването му до последния детайл, за който се бяха сетили. Бе дори вързал облачния си бретон високо над очите си, както правеше винаги, щом трябваше да погледне сериозно на нещата (макар от страни, фризурата му да напомняше на кукуриго, вързано на малко дете без много умисъл и изглеждаше изключително комично - но to each their own, i guess.) Дори и сега раираното скрънчи подаваше шарки вън от бялата му коса, при положение че го оплете в алабастровите кичури в опит да го измъкне от там, напсува го на майка, баба, леля, стринка и всякаква друга роднина, за която се сети, а сетне просто го заряза там и го забрави.Нали знаете поговорката, "Out of sight out of mind"? Е, на. Case on-f***ing-point.

Кой е пуснал фински метъл, да го вземат Неселите? Took me by a f***ing surprise there, mate ... Не, чакай, фокусирай се върху плана, редник. Набележи целта, и си избери момент.

Текущата част от мисията му се изразяваше в това да се вмъкне незабелязано в стаята на момчетата, да нацели леглото на Сароян, да претършува малко, за да открие специфичните компрометиращи материали свързани с the me-time на другото момче (Иги бе мернал въпросните няколко пъти докато още деляха спалня в Хогуортс, така че имаше бегла идея какво точно търси), и след като ги открие, да постави нещо свое някъде наблизо, за да улесни търсенето си. Лексингтън бе споменал, че дори и да успее да направи магията, вероятно нямаше да може да я задържи по-дълго от половин минута, затова всяка секунда бе важна ако искаха да приключат планираното отмъщение с a standing ovation.

Което значеше, че Каслана трябваше добре да разузнае терена. Channeling the reconnaissance officer energy right about... now! *mission impossible theme playing in the distance*

С половин уста смуторлеви нещо за тоалетна и скочи като от мястото си, след като го упътиха. Колко удобно, че бяха точно до спалните, по средата между двете. Така значи, от ляво бяха на момичетата, от дясно - момчешките, значиииии на дясно. Ходом марш! Вмъкна се вътре и си отдъхна, когато не видя никого вътре. Можеше да тършува. За негов късмет, Сароян като малките деца имаше един такъв навик, да спи с една строгоопределена завивка на жълти  кактуси с червени маракаси и си я носеше със себе си където и да отидеше, където беше с преспиване. Така бе направил и този път, и белокосият благодари на щастливата си звезда, когато с един поглед успя да локализира лобното място леглото на Карл. А сега, къде държеше този нещастник his porn stash? Плъзна поглед внимателно по леглото и прилежащите му шкафчета, опита се да повдигне матрака и клекна за да погледне под него с един добре насочен Лумос, но уви, нищо. С шкафовете също нямаше късмет, или поне с тези, които бе прегледал досега. Оставаше само още един, онзи с обувките, и Иги премига.

Ама ти сериозно ли, Сароян? The oldest trick in the book? Бива ли да си толкова очевиден?

С мъка на сърцето от факта, че дишаше един въздух с това незаслужило тази чест безмозъчно създание, белокосият се зарови в шкафа с обувките и се намери победител, защото под единия чифт малоумни, сини обуща откри няколко омагьосани да се движат списания японско еротично изкуство, което би се сравнило само с Петдесет нюанса сиво, ако авторът бе пиятн-залян и надрусан, с нулеви познания за физиката, анатомията и биологията (божичко какви плондери бяха нарисувани на горката жена, БОЖИЧКО КАК МЪРДАХА, that is soooooo wrong), и жив, макар и неадекватен, ентусиаст на тема извънземни с пипала и тяхното либидо. Но освен тях, откри и нещо друго, което също го погнуси, и тойпобърза да остави една от обиците си, вмъкната между матрака и рамката на леглото.

Приключил с мисията си, бързо се измъкна и върна на мястото си, като пътьом потупа Реана по рамото - уговорения знак за успешно изпълнена задача.

+5 точки