Урок №:1 We are living in Amerika

Следобедното слънце галеше вече пожълтяващите широколистни листа на дърветата в двора, клоните на които създаваха приятна шарена сянка пред прозорците на класната стая. По-мекият климат в Америка позволяваше на лятото да се задържи малко по-дълго, така че все още времето навън беше хубаво. Всичко това звучеше прекрасно, но не и когато ти се налагаше да стоиш вътре. Следобедът беше най-неприятният отрязък от деня, в който можеше да се проведе един час по магическа история. Много теория, малко практика и неизбежните отегчени ученичеки погледи бяха нещо стандартно тук.
 - Изненада, пътуващият цирк и аз с него. - професорът потри самодоволно длани, когато се изправи пред насядалите по местата си посетители. - За тези, които не ме познават, казвам се Мат Колдуел и работата ми тази година е да ви разведа из обширните и особено интересни за вас, в кавички, - последното го добави под нос - дълбини на магическата история. Преди да преминем по същество, в Илвърморни традиционно се раздават награди на проявилите се ученици. Това ще рече, че по моя преценка някой от вас ще може в края на годината да се сдобие с титлата „Историк на съвремието“. За да си спечелите подобно призвание, ще трябва да положите някакво качествено количество труд. И все пак, ако реша, че никой не заслужава наградата, запазвам правото си да не я присъдя накрая. - завърши Колдуел и се усмихна широко в израз на пресилена учтивост. След това се завъртя рязко с гръб и махна с ръка. Бяло платно, приличащо на тези, върху които мъгълите проектираха различни изобрашения, се спусна пред него, а пред всеки един ученик се появи по едно самопишещо перо и два малки свитъка.

 - Някои от вас знаят, а за новите ще обясня. В часовете по история само ще слушате, а перата ще пишат вместо вас. Малко по-късно ще разберете какво има върху двата свитъка.
След тези думи Колдуел отново се обърна към учениците и заразказва, като в същото време с типичния си леко вглъбен сократовски маниер започна да обикаля между чиновете.
 - Тъй като сме в Америка, ще си говорим за Америка. Да знам, истински шок. Обаче американската магическа история не се застъпва особено в европейските програми, така че сега имаме да свършим доста работа. Да видим... - спря се за момент и заглади замислено брадата си - ... Да, нека да започнем от самото начало. Приблизително 9000 години пр.н.е. човешки крак за пръв път стъпва в Америка. Смята се, че първите заселници са дошли по земна ивица, намирала се в днешния Берингов проток. Ако искате вярвайте, но по това време не е имало метли и магипортация, така че е трябвало да се ходи, и то доста. Със сигурност между преселниците е имало магьосници, които да измагьосват провизии и да показват посоката посредством Четирипосочното заклинание. Вече стъпили на Новия континент, тези първи хора се разпростират навсякъде и създават първата американска култура, известна под името „Кловис“. Те са първите американци, работили с уръдия на труда - направени от кости. Предполага се, че магьосническото съсловие ги насочва към лова на мамути, тъй като бивните и вълната им могат да влязат в широка употреба. Разбира се, тогавашните немагове не са имали никакъв шанс срещу толкова грамадно животно като мамута, затова със сигурност и в това отношение магията е играла важна роля. А сега отворете първия свитък.
Професорът замахна с пръчката си и на бялото платно се появи изображение на огромна глава. Същото нещо се съдържаше в свитъците на учениците.


 - С времето културата Кловис изчезва. На юг обаче започват да се случват интересни неща. Това, което виждате пред себе си, е изображение на една от известните колосални глави, останали от времето на олмеките - древна индианска цивилизация, населявала главно земите на днешно Мексико. Тази цивилизация се заражда 1600-1500 години пр.н.е. и просъществува близо 1000 години. Забележителното при олмеките, е, че са имали строга йерархическа постройка. Подобно на индийската кастова държава, тук е имало класово разделение. Управляващата класа и шаманската класа са били най-високо. Нас ни интересува основно шаманската класа. Там са влизали всички магьосници. Тъй като магическото познание не е било толкова развито тогава, приемало се е, че свръхестествената сила на шаманите е идвала от природата, респективно от различните богове. В управляващата класа също е имало магьосници. Владетелят, например, задължително е трябвало да владее магията, за да може да общува с боговете.

Щрак!, пръстите на професора се сключиха звучно пред лицето на един, отпуснал рошавата си глава върху чина, ученик. Шумът накара хлапето да се сепне и рязко да се изправи.
 - Господин Хъчкрафт, добре ли се спи в часа по история? - сериозното изражение не слизаше от лицето на преподавателя - Надявам се, че заспиването Ви се дължи на натрупаната умора от тримагическия турнир, а не защото Ви е скучно.
Без да дочака отговор от отсрещната страна, Колдуел продължи да се движи между чиновете и да говори.
 - Специфична практика при олмеките е използването на различни скъпоценни камъни за канализиране на магия. Открити са магически пръчки с върхове от обсидиан, нефрит и магнетит. Според днешните изследвания обаче камъните по-скоро са затруднявали силата на проводник, която дървото притежава. Толкова за олмеките. Историята им е огромна, ентусиастите могат да се запознаят по-подробно с нея в часовете по древни науки. А сега разгърнете втория свитък.


 - А, това вече трябва да ви е по-познато. Пред вас виждате майския календар - един от най-точните в света, макар че ако някой иска да впечатли проф. Петрова, може да ѝ спомене, че прабългарският е бил по-точен. Шегата настрана, както олмеките, така и маите имат огромна история, затова само бегло ще ги споменем. Маите са първият народ, който въвежда пророкуването в магическите си практики. Както и останалите индианци, така и те имат предпочитания към скъпоценните камъни, затова са използвали нефрит и обсидиан за да гадаят. Също като олмеките, маите са издигали високо в йерархията магьосническото си съсловие. С немалка магическа помощ, цивилизацията на маите е сред първите, създали свои собствени език и писменост, и земеделски поминък. А благодарение на последното, маите са сред пионерите в изграждането на селищни структури и оставянето на номадството в миналото.

Докато изговаряше последното изречение, професорът вдигна лявата си ръка, взирайки се в циферблата на часовника си. Трябваше да се ориентира към приключване.
 - Не е за вярване, но успяхме да поберем цялата тази информация в един час. - въздъхна той с облекчение. - За днес толкова. Приятен ден и до следващата седмица! - след което се насочи към вратата и миг по-късно излезе от стаята.

ЗАДАЧА: Както обикновено - РП пост с впечатленията на героя от часа. Нямам специфични изисквания. Можете да пишете сами или по двойки, както ви е по-интересно. За развиване на мини-сюжети не забравяйте ограниченията на обстановката, в смисъл, не би трябвало можете да си говорите особено много по време на час - мога да се правя, че не забелязвам някои неща, но недейте да прекалявате, хаха. Магическата история е от избираемите предмети, така че тук можете да изкарвате допълнително точки в надпреварата за купата на домовете. Разбира се, не изключвайте и наградата „Историк на съвремието“.

ДОМАШНО: Пф, никой не учи през първата седмица. Дишайте свободно.

Ех че приятно!
  Следобедното слънце и лекия вягър милваха рамото и ръцете на седналата до прозореца Урика. Само дето щеше да е много по-хубава ако вместо да кибичат  в класната стая бяха някъде навън.  -Това е последния час - обади се Никол Мейрънд - шестокурсничка от Хафълпаф, която щеше да прекара предпоследната си година като възпитаничка на Пъклуджи. - После сме свободни.
 - На глас ли говорех - сепна се героинята ни. Явно да. И май професор Колдуел я беше чул, но за това не бе сигурна. 
 Момичето насочи вниманието си към преподавателското бюро и урока. Между другото споменатата награда не я заинтригува особено. Само малко
 „Чак толкова ли са били твърди мамутските кожи?“ - зачуди се на ум шотландката. - „Нима остро и силно хвърлено копие не би могло да я пробие? Или да се направят капани?“ Беше леко скептична по въпроса.
 Първи свитък. Глава от времето на Олмеките. Урика бе виждала такива в мъгълски книги. Характерно за тях бе че приличат повече на негърски, отколкото на индиански. Досега загадка без категоричен отговор. 
 „А това определено не съм го виждала - мина през ума на момичето, след като разгърна свитък №2. - „Значи така изглеждал майнския календар“
  Шотландката се загледа по-детайлно в листа, докато слушаше преподавателя, а самопишещото перо записваше вместо нея.
 Добре, часа мина интересно и седмокурсничката обогати малко общата си кулгура. Обаче..
 - Професор, Колдуел, ами ацтеките или инките? - попита момичето. - Те също са имали цивилизация и сигурно и при тях магията е имала важно значение?
 - Кой те караше да се обаждаш? - репликата беше произнесена от неин съдомник.
 - Трай си. - отвърна Урика, чакайки отговора на преподавателя.
 След края на часа си прибра нещата в раницата, стана и напусна стаята.

- Цивилизациите на ацтеките и инките се появяват много по-късно от тази на олмеките - отговори на въпроса на Урика вместо професора, без да вдига поглед от пергамента и записаните върху него исторически факти.

Руснакът смушва с лакът Рис, който отново е започнал да се унася в сладка дрямка. Не разбира как може да някой да не се интересува от историята, едни от най-полезните неща, които знаеше(ако не броим тъмните изкуства) е научил именно от историческите томове в Дурмщранг.

Онзи, който не познава историята, е обречен да я преповтаря и да допуска едни и същи грешки, а Александър не иска да прави грешки, още повече такива, които би могъл да избегне, защото някой вече ги е допускал преди и е описал опита си. Затова се старае да слуша внимателно и да запомня, да анализира, да търси решения на отдавна отминали проблеми. За него историята никога не е била предмет без практическо приложение, а напротив - мислено можеше да промени всяка стратегия, да разиграе отново всяка битка, докато открие кои промени биха определили изхода й.

Но не фактите, изброени от професора грабнаха вниманието му в този час, а няколко определени израза: магьосническото съсловие ги насочва към лова на мамути; измагьосват провизии и показват посоката; в управляващата класа е имало магьосници; с немалко магическа помощ… Мъгъли и магове са живели заедно, без да е нужно вторите да се крият. Без гонения, инквизиции и клади. Какво се е променило? Ето това не пише в никоя книга. Този отговор му се иска да открие.

Дори професорът спомена, че още от древни времена са просперирали онези цивилизации, в които магове са помагали на мъгълите. Какво се бе случило? Защо са се разделили?
В Дурмщранг не изучават науката за мъгълите, немаговете изобщо не се споменават, но Соколович не е глупак, не е допуснал закостенелите предразсъдъци да ограничат мирогледа му. Знае, че мъгълите са на път да превземат космоса и разполагат с начини да предават съобщения в пъти по-бързо от совите. Ако са способни да постигнат това без магия, докъде ли щяха да стигнат с малко помощ? Но вижда и обратното - как са се капсулирали магьосниците.

Може би ако успее да определи онзи повратен момент, в който двата свята се разделят и между тях се спуска завесата на предразсъдъците, ще открие как да го избегне.
- Какво се е променило? - мисълта неусетно се изплъзва от устните му и единствено въпросителният поглед на Хътчкрафт му подсказва, че я е изрекъл на глас.

Но в същото време не спира да се пита защо и днес не могат да живеят заедно, както в древните времена и се опитва да си представи колко още можеха да развият цивилизацията с взаимни усилия.

-Аз гласувам, че някоя църковна мишка, или тъпанар с власт е пре...таковал работата. Нали там имаше някаква инквизиция, или нещо такова? Мъгълите го изучаваха по тяхната си история, ако не се бъркам, не съм много запознат.

Повдигна рамене и се опита да даде дружелюбна усмивка, но уви, вместо това разтегли устни в a very sharp Totoro-like grin, и едва след това се усети че, бе се обадил на глас и скри лице с ръка, а раменете му се разтресоха в тих кикот. Свали ръка и вмето това я прокара през белите си коси и повдигна брадичка, а в главата му звучеше музика.

-Опа, ето ми го лошия навик.

Откак един от съдомниците му, мъгълокръвен по произход, му бе показал чудото на технологиите наречено Интернет, и по-специално Ютюб, в момента, в който Каслана чуеше руски акцент, мигом някъде вътре в мозъка му ангели спущаха грамофонна плоча с фанфарен звук, който нота по нота се превръщаше своевременно в една от песните-икони на мъгълската група Boney M, допълнени с танцова трупа кълчеща се във мощен казачок, преминаващ в кан-кан и обратно до момента, в който белокосият не тръснеше глава за да се върне в the correct train of thought за дадения разговор.

И ето отново, case on point, бе се изказал един от рускоговорящите чеда на обмен от Далечния (е, не чак толкова далечен) Север, и неминуемо, Ra-ra-Rasputin, Russia's greatest love machine! бе придружаващия саундтрак, а балетът от мъже с пачки И ушанки, се раздаваше толкова мощно, плетейки крака домашни бабини терлици, и това временно невнимание бе дало време на липсата на филтър мозък-уста на Иги да се изяви в отговор на въпроса на другото момче, без да чака професор Колдуел. In fact, тази асоциация бе причината да си изпроси тупаник от ни повече, ни по-малко половин Дурмщранг, при положение, че едничката му мозъчна клетка активно се бореше с това да не му позволи да им предложи да сменят химна на училището си с това уникална песен. Но като се вземе на предвид географското положение, би могъл да предложи, АББА, да речем...

Картината бе толкова ярка и запомняща се, че за момент, синеокия се бе забравил, и когато разтресе бели облачни коси, бе изпуснал част от урока, и гледаше като теле с насрани гащи.

А сега де...

-Кетзалкоатал майски или ацтекски бог беше? И дефакто, наистина ли е било бог, а не да речем някакъв вид уайвърн или изобщо някакво магическо създание?

Ah yes, nailed it.
Поне зададе нещо подобно на адекватен въпрос, или поне така се надяваше. The mental image of the танцуващ балет все още се кълчеше в мозъка му, все пак, така че всичко що бе адекватно бе под въпрос.