Lodge's house.

Родителите ми бяха на някаква магьосническа конференция, не знам за какво точно, не ме е и интересуваше. Важното беше, че ги нямаше - това беше идеалният момент да направя купон. А и училището започваше скоро. Там нямаше как да направя някакво яко парти, затова реших да се възползвам от случая. Това парти щеше да е епично. Последното парти за лятото.
Първата ми работа беше да изгоня персонала от къщата. И да, не ми трябва магия за това. Всички чистачки, готвачки и прочие, стават като кученца пред мен. Забавно е да гледам как омекват пред мен и слушат всичко, което им заповядам. И как да не го правят - иначе веднага ще издам как готвачката г-жа Стоун взима от бюджета за храна, как жената, отговаряща за стаята ми, я чисти само 2 пъти седмично, а не всеки ден... Общо взето имах нещо срещу всеки от персонала, така че това беше лесно.
Следващата стъпка беше да се обадя на момичетата от модната агенция. Не мога да кажа, че са ми приятелки, но бяха красиви, слаби и се държаха що-годе добре с мен. Бих казала, че са окей. Харесваше ми това, че не ми завиждаха, а се държаха нормално с мен - все пак всички бяхме слаби, красиви и богати, нямаше за какво да завиждаме една на друга. А и мисля, че ме одобряваха, защото прекарвах малко време с тях - само 3 месеца през лятото. Нямаше време кога да се намразим.
Та казах им, че ще правя парти и веднага планирахме цялото нещо. Те поканиха още хора, разбрахме се за алкохола и храната и сега трябваше просто да чакам да стане време. Реших да пиша и на хора от Хогуортс. Пратих съобщения на Луциус и Елизабет, които също бяха слидеринци.


Не бяхме особено близки, но те бяха готини... горе-долу, затова ги поканих.
Сегааа... имах около три свободни часа. Взех си дълга вана с ароматни соли, изсуших се и облякох черна тясна рокля дълга до средата на бедрото ми. Бях обута с любимите си черни високи токчета и изправих косата си. Отделих още час за грима си. Мамка му, изглеждах добре. И не приличах на 13-годишна пикла.
Някой звънна на вратата и слязох да отворя. Бяха хм... полу-приятелките ми, които водеха и някакви момчета. Ммм... бяха секси. Какво мога да очаквам от приятели на моделки. Отворих широко вратата, прегърнах момичетата, здрависах се с момчетата и ги оставих да се оправят с музиката и алкохола. Трябваше да се кача до стаята ми за още нещо.
Перлите ми.
Тези бяха подарък от баща ми и ги обожавах. Обожавах перли и ходех почти навсякъде с тях. Та, сложих ги и вече мога да кажа, че бях готова. Готова за ПАРТИИИ!
С усмивка на лице слязох долу, а музиката вече къмтеше. Бяха дошли още хора, които не познавах, плота в кухнята беше затрупан с бутилки, а видимостта беше затруднена заради дима от цигари, наргилета, които бяха донесли, и какво ли не още. И да... почти всички присъстващи бяхме на 13-14. Ето какво се случва с децата на богаташи, не интересуващи се от тях...

В главата му кънтеше онзи неин комплимент, когато се видяха „Благодаря, а ти изглеждаш повече от страхотно”. Разбира се, че е така. Второ мнение нямаше. Просто нямаше и да има. Обаче да го чуеш от такова момиче, направо настръхваш. Добре, че Луциус не се изчервяваше – досега вече лицето му да е заприличало на домат.
Сега обаче трябваше да се държи на място, все пак бяха на парти. И то какво парти – невероятно. То, впрочем бе в разгара си. Хората не идваха, те се трупаха. Къщата бе наистина огромна, а вече бе почти пълна. Очертаваше се много забавна вечер. За момент в главата му се появи картина как полицаи мъгъли идват да направят забележка за музиката, а във въздуха да летят феи и чаши с уиски. Забавна картинка щеше да е.
Време беше мислите да се насочат към днешната му цел – Лора. Тя вече бе отговорила на въпросите му и бе задала своите. Ох, колко сладко говореше. А колко сладко изговори думата „прекраснико”. Защо не се пробвал с нея до сега? Да не би другите да бяха по-хубави от нея? Трябваше да се измъкне и от последния въпрос. Не искаше да му лепне етикет „сърцеразбивача”.
- Моето лято? Отново скучно и проверките от Министерството не спираха. Знаеш как стоят нещата в нашия род. – и да, семействата им бяха близки и знаеха всичко едни за други. – А колко сърца съм разбил ли? Нито едно.. Е, добре де – пет, шест, седем, осем. Ами ти, такова красиво момиче едва ли не е накарало някое момче да загуби ума си?
Гледаше да излезе бързо от нейния въпрос и да я накара да говори за нея. Докато чакаше отговор се вгледа по-обстойно в нея. Светло кестенявата ѝ коса, красивите ѝ очи, като цяло красивото ѝ лице – всичко в нея бе перфектно. Внезапно в него се появи желание да опита и от устните ѝ. Щеше ли да бъде много нахално? Не му пукаше особено, щеше да ѝ хареса. А и вече бяха на трета чаша уиски, можеше да се е напила вече? 
Изведнъж разговорът им бе прекъснат от негови съученици от Слидерин, бяха приятели, правеха простотии заедно.. но не струваха. Толкова бяха превзети, а бяха само на едно заклинание живот.
- Здравей, Мортис. – погледът им бе толкова замъглен, а говора.. не беше за коментиране – Вече и тази гнусна грифиндорка ли заби? Жалък си!
Ето тук не познаха. Първо обиждаха нея, второ обиждаха него. Луциус избухваше бързо, а сега нямаше как да не се прояви.  За части от секундата извади пръчката си, с другата ръка блъсна момчето, което каза тези думи в стената и доближи магическата пръчка до гърлото му.
- Само още един път да си казал нещо за мен или пък за нея, ще те унищожа! – изсъска точно като змия, а момчето, което допреди малко бе нахъсано и заядливо се скри сякаш в миша дупка. Настроението му се бе променило коренно. Взе една чаша с алкохол и я изпи на екс, след което се обърна към Лора. – Не му обръщай внимание, той няма повече да каже и дума.
Последва и проявата на желанието му, не ѝ позволи да каже нито дума, а се спусна към устните ѝ – дълга целувка, усещаше вкуса ѝ, усещаше нея, присъствието ѝ. Когато се отдалечи я погледна право в очите и ѝ се усмихна, хвана я за ръка и направи знак да отидат при организаторката на събитието.  За щастие тя в този момент сипваше поредното питие, което щеше да мине през устите им. Взе две чаши, като подаде едната на грифиндорката, а другата на Алания, отделно той си взе друга.

- Наздраве за новата поредна скучна учебна година и това парти. – звукът от чукането на чаши се разнесе, а течността вече бе изпита.

Бързо стигнах до кухнята, наливайки си чаша водка. Веднага ме налазиха някакви близнаци без тениски. Добре де, бяха хубави. Единия започна да ме сваля, а другият се повъртя от учтивост около мен, обаче постоянно гледаше в другата посока. Накрая проследих погледа му, който беше към едно момче. Нямах идея кое е момчето, но явно близнакът си го беше харесал. Уоу, значи си имам и гей на партито. Та той, както в последствие разбрах, че се казва Грег, се престраши и отиде при кръша си, а аз останах с другия близнак - Артър. Той не спря да ме оглежда, да хвали партито, колко добре съм изглеждала и така нататък. Не го слушах особено, защото го зяпах безсрамно. Беше рус и синеок, силно изразена челюст, красиво лице. А това, че беше без тениска... Още по-добре. Вече бях на втората си чаша водка, когато той се опита да ме целуне. Да, беше секси, беше приятна компания, а и имаше плочки... Но аз не бях някаква к*рва, така че го отблъснах. Бих се натискала с него, но първо да се опознаем малко. Наречете ме старомодна, но не одобрявам поведението на някои момичета да се целуват със всеки срещнат. Намигнах му, отдалечавайки се към вратата. Исках да изляза малко на чист въздух. Отговорих вратата и там ме чакаше изненада. Луциус с една... грифиндорка, бях я виждала в училище. Веднага смръщих вежди, не очаквах това. Какво правеше тя тук? Всъщност... какво пък, майната му, сега не сме в училище и тук няма Слидерин и Грифиндор. А и щом Луциус я е довел... значи си има причина, ще я изтърпя една вечер. Двамата влязоха, като Лора направи комплимент за видът ми, което ми допадна.
- Благодаря, ти също - усмихнах й се.
От страна на слидеринеца получих прегръдка. Прегърнах го обратно, но преди да успея да му кажа каквото и да е било, той изчезна в облака от дим с Лора. Още ми беше странно, че точно той се вижда с някого от Грифиндор. Явно просто всички слидеринки са му омръзнали, в което няма лошо, разбира се. Излязох за малко навън, палейки цигара. Знам, че не беше никак редно, но просто ми се пушеше. А и вътре стана прекалено горещо и задимено, исках спокойствие от няколко минути. Замислих се за новата учебна година. Трета година в това училище... Оставаха ми още пет. Пет години в Хогуортс звучаха като цяла вечност. Замислих се и за живота си. Какво исках да постигна? Винаги постигам каквото искам. Само, че сега не знаех и какво искам... Изхвърлих фаса и се върнах в къщата. Музиката сякаш беше станала по-силна, беше по-задимено и от преди, имаше натискащи се двойки навсякъде. Също и някакви слидеринци, които не бях канила и нямах идея как са се озовали тук... Взех си трета чаша, този път уиски и заоглеждах хората на партито. Артър, близнака от преди малко, сега се забиваше с една от моделките от агенцията... Извъртях очи, този беше такъв фъкбой. Няма да крия, издразних се малко. Имаше групичка, която изглеждаше съмнително, но не им обърнах голямо внимание. Луциус говореше с Лора и по начина по който я гледаше... О, той я харесваше, личеше си от километри. Изведнъж се обърна към мен, намигайки ми. Намигнах му обратно, изговаряйки с устни "Заграждай!". Не знам дали ме чу, но все тая. Продължих да си пия уискито и отидох при приятелките ми от агенцията. Те вече бяха наистина пияни, клатушкаха се като патки и бяха доста забавни. Не мога да кажа, че бях пияна, само ми беше леко замаяно. Затанцувах се с тях и всичко си беше супер докато не чух някакви крясъци. Набързо се обърнах и видях как Мортис, който също бе от Слидерин, но си беше копеле се заяждаше с Луциус. Тъкмо щях да се намеся, защото не исках проблеми на купона си, но слидеринецът нормализира положението и реших да продължа с танците. Засега купонът беше супер, бях горда със себе си. Надявах се, че ще се говори за него поне месец. Песента свърши и отново бях на масата с алкохола, пиеше ми се. За щастие дойде и компания, Луциус и Лора. Този път поне не беше някое красиво, но с курвенско поведение, момче... *кхъм* Артър *кхъм*. Взех чаша и с бъдещата двойка си казахме наздраве.
- Наздраве... Да се надяваме годината да е по-добра - чукнахме си чашите и отпих. Наистина се надявах тази година да е по-добра... - Е, какво става между вас? - подсмихнах се. Разбира се, че забелязах как се държат за ръце - Мога ли да бъда кума на сватбата? - засмях се.

Емоциите след целувката все още го държаха, някаква еуфория бе превзела тялото му петите до главата. Мислите му бяха цяла буря.  Дали беше правилно това, което стана? Трябваше ли да я целува? Познаваше я от толкова малка, не бе почувствал нищо към нея. А днес, какво беше това? Определено не беше от онези привличания, които ще траят максимум ден или два. Симпатиите към нея ги имаше, определено. Харесваше ли я? Искаше ли я наистина? Неразбирането на един третокурсник със себе си. В този момент отговора бе един единствен – искаше да я сграбчи пред всички и да покаже, че тя е най-важната, най-красивата, да завидят. Всички уроди, които я гледаха, които я искаха. Искаше да я целуне страстно и силно, да захапе устните ѝ. Алкохолът вече бе проникнал в тялото му и караше да губи трезвения си разум. Искаше да направи толкова неща в този момент.
Разтърси главата си, за да избяга от тези мисли и отново се вгледа в Лора, а после в Алания. При думите на грифиндорката, че тази година може не е скучна в ума му се появиха няколко мисли – че няма да е скучна, само ако стане нещо между тях и че няма да е скучна, ако смъртожадни нападнат замъка. Хубави мисли, дано се осъществят. Щеше да е един от най-щастливите хора на планетата. Мъгълите използваха този израз, нали?
Въпросът, който излезе от устата на слидеринката накара лицето на Луциус да почервенее. Но той не се изчервяваше? Какво става? Какви са тези аномалии? Какво става между тях ли? Дали беше във връзка с това, че ръцете им все още бяха заедно? Толкова много въпроси, толкова много. Сега какво трябваше да отговори – „О, ами днес я поканих на купона и отвътре в мен всичко изгаря да я изям и да е само моя”. Щеше да изглежда доста глуповато от негова страна, а и това бяха думи на играч. Можеше да се каже, че е , но..
- Какво става ли? М-между нас? – о, сега започна да заеква, изглеждаше като малко дете. – Ами, точно сега едва ли мога да ти дам някакво добро обяснение Алания. Ще видим как ще се развият нещата.

При последните думи стисна ръката ѝ три пъти, за да се усети, поне и тя да каже нещо. Мортис бяха известни със злобата си, а сега.. да можеха да го видят родителите му как се черви като първокурсничка пред директор Рейвънууд, заекващ и хлътнал по грифиндорка. Грифиндорка, която впрочем познаваха и винаги са се опитвали да сватосат с него. Ами това е съдба! Да, съдба е! Трябваше да бъдат заедно. Но дали тя щеше да му търпи всички кусури? 
"Луциус, спри да си задаваш глупави въпроси, а кажи нещо", скастри го гласчето отвътре.
- Иначе, Алания, доста добър въпрос, Лора какво мислиш? - направо си запрати въпроса към нея, не изчака дори да се усети. - А при теб Алания, има ли някой сега в твоя живот, ако има нещо направо да му направим някое заклинание?
Преди и двете да кажат каквото и да било, внезапно Мортис се обърна към Лора и отново се насочи към устните ѝ. С една от ръцете си обгърна лицето ѝ, като усещаше меката ѝ кожа. Не му пукаше. Искаше да го направи и го направи.

Засмях се, когато Луциус се изчерви. Никога не съм го виждала да спича така. Значи я харесваше наистина? Е, предполагам беше време да си намери някое сериозно момиче, което няма да го използва само заради парите и видът. И все пак ми беше смешно как и двамата спекоха. Обичах да създавам такива моменти. Можех да видя как Лора се изчерви дори при слабата светлина на малкото лампи, които бяха включени. Погледнах ги очакващо, а слидеринецът беше първият, който проговори. Или по-скоро... опита да говори. Не се получи, защото заекваше. Не че бяхме близки, но никога не го бях виждала да заеква? Не беше присъщо за представител на Слидерин...
"Не мога да ти дам добро обяснение" - е, явно нямаше да разбера днес.
"Мисля, че всичко ще се разбере с времето? Или ще разбереш когато ние самите знаем." - отговора и на Лора. Дап, явно нямаше да разбера днес. А и като гледам колко се изчервиха и засрамиха двамата реших да не питам повече, да не ги напрягам допълнително. Въпреки че гледката на замислените им физиономии още ми бе смешна.
Почти щях да изплюя водката, която пиех, когато Луциус ме попита дали при мен има някой. Имаше ли някой? Разбира се, че не. А исках ли да има някой? Разбира се, че... Всъщност и аз не знам. Смисъл харесвах си свободата, това ще съм сама, че не очаквам нищо от никого. Но понякога, в самотните нощи, когато не мога да заспя, си мисля какво ли щеше да бъде ако имах някой, сродна душа. Някой на когото мога да се доверя. И после се сещах, че не мога да разчитам на никой и заспивах спокойно сама, напълно достатъчно на себе си. Но принципно би било хубаво, да имам някой, който мога да гушкам и целувам, когато искам, който ще си бъде мой. Не знам, бях объркана на тази тема и ми трябваше малко време да измисля правилен отговор, без да се оплета тотално. Тъкмо щях да отговоря, когато влюбената двойка започнаха да се натискат пред мен.
- Хей, спалните са на вторият етаж! И не влизайте в стаята ми - изкрещях, за да ме чуят, тъй като музиката беше силна - И с предпазни средства, моля, довиждане.
Бяха сладки, но мразя да съм трето колело, затова просто се изнизах. Не исках да им прекъсвам момента, щяхме да се видим във влака за Хогуортс и да говорим, когато са по-трезвени. А сега... какво да правя? Усещах как главата ми се замайва, което не ме спря от поредната чаша. Може би трябваше да спра да пия толкова много, но може би... твърде вероятно, просто не ми пукаше.

След отговора на Лора притеснението на Луциус напусна тялото му и се върна към нормалното му състояние. Всичко беше ясно, или поне щеше да бъде след време – те двамата ще са заедно, поне слидеринеца щеше да направи всичко възможно. По време на прекрасната целувка тя скъси разстоянието между тях. Усещаше я, усещаше почти всяка частичка от нея. Усещаше и че Алания се бе превърнала в трето колело, но какво му пукаше след като имаше това, което иска. Поне се усети и отиде някъде другаде, като преди това от устата ѝ излезе доста добра шега. Радваше се, че е с чувство за хумор.
Обстановката вече бе започнала да става по-странна. Музиката се усилваше с всяка изминала секунда, димът от цигарите се разнасяше из всяка стая, миризмата на скъп алкохол излизаше от устите на учениците, погледите им бяха замотани и едвам се държаха над краката си. Ако сега бе дошъл сам, вече да си бе тръгнал.. или пък щеше да си е намерил някое друго момиче, с което да се забавлява. Единственото нещо, което го задържаше е желанието за прекарано време с грифиндорката.
- Искаш ли да излезем пред къщата за по цигара? Тук стана много задушно. – наистина беше така, едвам се дишаше. Лора кимна с глава и се насочиха към верандата. От джоба си, Луциус извади кутия с цигари, като изкара една от тях и я запали. Никотинът се усещаше по устните му, този горчив вкус. След първата дръпка последва още една от онези сладки целувки. Сладки, но страстни. Не искаше да се отдели от нея. Толкова много харесваше присъствието ѝ. – Благодаря, че се съгласи да дойдеш днес.
 
След последните думи Луциус се почувства някак си.. странно. Не заради нея или алкохола. Не знаеше точната причина. Стоеше пред момичето, гледаше я право в очите, а единственото което можеше да усети в момента бе студ. До преди малко не можеше да издържа на жегата, а сега. Не беше и рязка смяна на времето. Какво беше обяснението? Да не би да е на път да припадне? Не, това също не е. С всяка изминала секунда чувството на студ се засилваше, настръхваше, а с поглед проследи как и Лора също. Настроението му също започваше да се променя. Щастието сякаш изчезваше, всичко се изпаряваше. Най – странното бе, че цветята, които бяха посадени започнаха да измръзват. От устите на двамата третокурсници започна да излиза пара. Ами да! Мортис разбра какво става.. Те идваха.. Хвана Лора за ръката и я вкара в къщата.
- Идват! Идват диментори! – крещеше. Гласът му се бе извисил дори над музиката. Хората на купона дори не можаха да осъзнаят какво става, защото създанията нахлуха в къщата. Тези тъмни създания, които накараха из къщата да стане суматоха. Всеки започна да тича и да търси някаква стая, в която да се поправи. Не, скъпи мои, от диментор няма как да се скриеш. В главата му излезе и въпросът, който го касаеше „Ще има ли смърт тази вечер”. Всичко се очакваше от тези долни твари.
Изведнъж от навалицата се чу глас, който дори надви и писъците на учениците. Глас, който изричаше заклинание. Знаеше кой е това – префекта на дом Рейвънклоу, Едуард Дюшан. Той стоеше срещу дименторите и правеше заклинание.
- Експекто Патронум! – начинът, по който го изрече бе удивителен. От пръчката му излезе красив сокол, който започна да обикаля из къщата и да гони дименторите. По време на магията Дюшан говореше. Луциус не разбираше защо, но това някак го успокояваше, както и всички други на празненството. Уви, магията му не бе достатъчно силна, за да ги спре. Като по часовник, обаче се появи и едно русокосо момиче.. от Слидерин. Негова добра приятелка, Елизабет. Да не би тя да се изправи срещу дименторите?
- Експекто Патронум! – тишината се бе настанила, а нейният глас я разруши. Мортис се надяваше този опит да е успешен, да изгонят създанията. Вълкът, който излезе от пръчката ѝ бе удивителен. Уви, той също не успя да ги прогони. А сега какво? Всеки да бяга и да се спасява както може?
- ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ! – гласът на двамата префекти се сляха в едно. Покровителите им също. Уникална гледка се разиграваше пред погледите на ученици. Соколът летеше точно над вълка и образуваха защитна бариера. Ставаше, този път работеше. Дименторите отстъпваха. Невъзможно! Успяха! Изгониха съществата. Всеки един от учениците започна да вика от радост, обаче това, което Луциус забеляза бе размяната на злобни погледи от префектите. Може би не се харесваха? Тук имаше интрига, която точно сега не можеше да се разбере.

Музиката вече бе спряла, явно партито беше до тук. Щеше да се говори много за това в Хогуортс, а и може би в утрешния брой на Пророчески вести.. Време беше да се прибират. Хвана Лора за ръка и без да кажат нищо се изнизаха от къщата, като повечето. Докато се прибираха не си обелиха и дума, все още бяха стреснати от тази случка. Диментори в Лондон? Каква бе причината? Да не би да е заради Самара Лестранж?