Магазин "Даровете на Смъртта"

Въпреки че изпратих част от персонала да купи учебниците и всички други глупости за новата ми учебна година в Хогуортс, чувствах, че трябваше сама да купя... това. Намирах се пред най-новият магазин на Диагон-али - "Даровете на смъртта". Интересно име, нали? Вече няколко човека ми казаха, че тук има страхотни нещица - от любовни магии, до връщане на мъртвите, контрол над останалите и какво ли още не. Да, всички предмети бяха уникални, но вече си бях избрала какво точно искам. Нещо, с което ще мога да контролирам всичко.
Надявах се да ми продадат това, което исках. Не беше никак легално, но не се притеснявах особено. Влязох в магазина и свалих качулката на мантията си. Нямах желание да ме разпознаят някъде из Диагон-али, затова бях леко подприкритие. Та, махнах качулката и слънчевите си очила и огледах магазина. Беше голям и изглеждаше някак приветливо. Всички опасни предмети бяха наредени хубаво на рафтове по стените. Както казах, знаех какво искам, затова направо се опътих към продавачката.
- Добър ден - кимнах й - Искам да купя Времеврът първо издание - погледнах я уверено, а тя веднага се размърда, отиде някъде отзад в магазина и след малко се върна, подавайки ми Времевръта в красива кутийка.
Това беше. Усмихнах се. Сега вече щях да владея времето - какво по-хубаво от това? Бях чула и легенда, че това специално издание може и да спира времето. Надявах се да е така. Щом мога да контролирам времето, мога всичко. За мен времето беше едно от най-ценните неща и често не ми стигаше. А сега... всичко щеше да се промени.
- Приятен ден - усмихнах се мило на жената, още ми беше странно, че ми продаде това без да й мигне окото, извадих точната сума галеони и й ги подадох.
Да, бях богата, но спестявах 1-2 седмици за Времевръта. Все пак, щеше да е странно да поискам почти 3000 галеона от нашите - това беше 1/4 от заплатата им! А и дадох от спестяванията си... Нищо, надявах се, че ще се възвърнат бързо.
Погледнах за последно красивата вещ в ръцете ми и излязох от магазина, доволна от добре свършената работа.


От сметката ви са взети 2712 Галеона.
В инвентара ти е добавен "Времеврът първо издание"

Няма такава смяна, повтарям ви, ня-ма! Казват ти, сформирам нови екипи до час-два, няма и да усетите и се връщам, а то излиза, че по-голяма лъжа от тази няма и ние сме най-големите наивници... Сериозно! Само току що прохождащ в професията би клъвнал на подобни залъгалки, нямам обяснение какво ме прихвана. Но и да бях отворил уста, щяха да ме смъмрят, че това ми е работата.
Не спирам да се питам, не им ли достига ум в главите, или просто замазват положението (несъмнено е второто); смъртожадни на оживено място като Диагон - Али в рамките на кратък промеждутък от време?! Хо-хо-ха е напълно стояща на мястото си реакция, нима не ви напушва смях! Дори невръстни от Хогуортс биха били по-адекватни в действията си спрямо деликатната ситуация, докато от Министерството подхождаха по-достойно за някой цирк, но кой е достатъчно нетактичен, че да ги вини. Понякога си мисля, че четиво като Дрънкало е десетки пъти по-стойностно по отношение на истинността, която се публикува на страниците му(о, да, за наргълите също), не като премълчаното в Пророчески вести. 
Така де,.. и наместниците на този цирк сме аврорите, затова, в случай че си задавате същите въпроси, ще насочите присмеха си най-напред към нас. Нас ще посочите с пръст.
Ама, че смешници. Верните кученца на министъра. А някога аврорът се смяташе за престижна професия...
И в дъжд, и в пек, ние сме в разгара на събитията. Днес бяхме потърпевши на претенциите на времето, което се яви добавка към изтощението ми: глад и гняв са страничните ефекти. Да не забравяме, че на магьосническата уличка е винаги такава навалица и глъчка, че не минаваха и пет минути, в които някоя склерозирала вещица да не реши да ни губи времето във въпроси, я за омагьосания й чайник, я за избягалия богърт от гардероба(Рупърт е домашния ми любимец, какво да правя). Имаше моменти, в които тълпата така ни притискаше, че си е нужно тренинг с равновесието, за да не се озовеш под нечия кубинка. 
Със стиснати зъби, преглътнах и тази обида. След края на смяната, изобщо не исках да мисля за изживяното, а за да стане така, трябваше по най-бързия начин да напусна Диагон - Али, ала преди това, можех да отхвърля задачи, които касаят лично мен.
- Значи твърдите на сто и един процента, тук не е влизало никое от лицата в списъка. - дипломатично потретих това, което току що ме бе уверила продавачката. Освен такава, тя се явяваше и собственичка на интригуващия за всички магазин, за който се бе шумяло доста преди откриването му. По моему, мястото се явяваше притегателна сила за смъртожадните, така че нищо чудно те да за кръжат наоколо, гадните му лешояди. Може аз да не съм на смяна, за това нека го има в предвид. Не обичах да отправям заплахи, но търговец от нейния ранг ме кара да се съмнявам в нечистите й ризи до последно.
- Аха. Вземете няколко от тези листовки с издирвани и ги разлепете на витрината си. Знайте, че няма от какво да се страхувате, ако нищо не криете. Всяка информация би послужила на министерството. 
-Междувременно, чух за Бездънната яма. Ще ми спестите много неудобства ако все още я имате в наличност. 
И наистина да извадя късмет и то след такъв ден. Продължих да се чувствам като наритан отзад, обаче.

Добавена "Бездънната яма" в инвентара
Взети 300 галеона от сметката

Трудно се заспиваше след такива емоции. И секунда спокойствие не и оставаше, всичко се въртеше около прекрасния професор Грей. Доста изневиделица и дойде рождения му ден, но нещо вътре в нея и подсказваше, че намери подходящ подарък... дори да не го познаваше толкова добре. Пък и колко трудно щеше да е... живееха в магически свят, където всеки предмет беше уникален сам по себе си.
Сутринта дори пропусна закуската, не искаше да губи времето си. Магипортира се на Диагон Али и започна тършуването на магазините. За нейно щасти в събота сутрин, никой нямаше желание да обикаля магазините, така че улицата бе почти празна. 
Започваше да се отчайва, бе обиколила почти всички магазинчета и нищо не намираше... е намери си рокля, но това беше друг въпрос. 
Далеч от другите магазинче, леко скрит забеляза непознат за нея магазин " Даровете на смъртта". Хмм, от колко ли време не бе посещавала улицата? Изобщо не бе чула нищо за него... много странно. Не вярваше, че тук ще намери подарък за Грей, но реши да надникне. 
Когато прекрачи прага и звънчето зазвъня над главата и`, Ди осъзна, че може би не е било чак такава грешка решението и да го посети. Рафтовете бяха затрупани със странни предмети, кои от кои по-чудати  и интересни.
-Мога ли да ви помогна с нещо?
Подскочи лекичко, изобщо не бе забелязала дребничката продавачка. Иххааа не беше нарочно и определено не и се искаше, но погледа и се прикова към гърдите на продавачката. Леле, бяха толкова огромни, направо... преливаха, що за чудо? 
-Аз..., а, извинете.... да, може би можете да ми помогнете... Търся подарък за ... мой приятел.- как и се искаше да го нарече гадже, но още нямаше това щастие... много гадно.
-Някакви насоки?
-Ами...- огледа предметите. Половината дори не знаеше какво правят, какво се предполагаше да отговори. - Да е нещо интересно...
Прекара дълго време в избора на подарък. Продавачката бе изненадващо любезна, обясняваше и всичко, макар от повечето неща да я побиваха тръпки и да предпочиташе да не ги научава. Накрая все пак се спря на времеврът. Стори и се интересно, а пък и не беше от малките, тези с ограниченията... изглеждаше и сякаш ще му допадне. Доволна от избора си, Дилън подаде галеоните на продавачката и се забърза обратно за замъка.

В инвентара на избранника е добавен "Времеврът Първо издание"
От галеоните ти са взети 2712.

Знаеше, че не трябваше да го прави, но все пак се измъкна незабелязано от замъка. Рискуваше твърде много, включително и живота си, но му беше омръзнало мястото. Днес нямаше намерение да виси в училище и да учи. Денят беше специален за него и беше готов да се позабавлява някъде извън пределите на затвора си. След като се огледа във всички посоки дали няма някой около него, се магипортира. Но вместо обикновеното ПУК!, усети как тялото му се обвива в черен пушек, който се разнесе из облаците. Като най-новият член на Ордена на феникса имаше право на трикове и привилегии, за които повечето можеха само да мечтаят! Усмихна се само при тази мисъл!
Колко красиво изглеждаше Диагон али на фона на красивото утрешно слънце. Хората вървяха забързано напред, за да свършат работата си и по-скоро да се приберат по домовете. Шестокурсникът виждаше страха им. Всички се бояха от Самара Лестранж и групичката Смъртожадни.
Всъщност това нямаше особено значение в момента. Днес не искаше дори да се замисля за скорошното си откритие, за злобните погледи, обвиненията и най-вече уроците. Днес беше 1 юли. Днес беше неговият рожден ден!
Но не беше обикновен. Днес ставаше пълнолетен! Най-накрая хората щяха да спрат да го наричат дете и щяха да започнат да се отнасят с него като с възрастен. Днес Следата изчезваше и му се позволяваше да прави магии и извън Хогуортс. Толкова беше готино! Нямаше търпение да завърши училище, но скоро и това щеше да се случи. А днес просто щеше да се наслади на максимум на свободата си.
Отвори вратата на най-новия магазин тук. Разбира се, беше чул за него от сестра си, но просто не можеше да го посети. Сега обаче имаше възможност. Вярно, в училище щеше да си плати скъпо за дързостта да изчезне, без да предупреди някой от учителите, но всички забравяха едно – Едуард Дюшан вече не беше малкото момченце, което се свиваше на топка в леглото си само като се споменеше името на Андерсън!
- Добър ден, господине! Мога ли да помогна с нещо?
- Мисля, че не, ще се оправя и сам. Имам нужда от малко време да помисля какво точно да си взема.
Явно високият му ръст вършеше работа и прикриваше факта, че е още ученик. Чудесно! Един проблем по-малко! Обаче имаше друг на главата си! Кой предмет точно искаше да вземе за себе си?
Огледа внимателно предметите, които бяха изложени. Изборът нямаше да е никак лесен. Даже, ако имаше възможност, щеше да изкупи целият магазин без никакъв проблем! Колко щеше да е яко да си притежател на всичкото това богатство тук! Собственичката беше истинска късметлийка! Всеки искаше да притежава поне един от тези артефакти! Все пак кой ли не би искал да живее вечно? Философският камък беше истинско изкушение за очите му, но го подмина, без да се замисля. Да живееш повече от 200 години, когато всички твои приятели и близки вече не са на между живите? Не звучеше толкова яко.
Диадемата на Рейвънклоу също го изкуши. Като всяко орелче и той мечтаеше да е умен, да знае всичко за магията и за света. Но и това не беше желанието му. Освен това, с тази тиара на главата щеше да заприлича на момиче. А как щяха да му се подиграват съучениците, ако го видеха с това чудо на главата? Въобще не искаше да мисли за това.
Когато тъкмо мислеше да хвърли кърпата и просто да остави Левиатан на спокойствие, го съзря! Времевърт! Като малък често си мечтаеше да притежава един от тях! Да бъде господар на времето! Обичаше историята с цялото си сърце! Дали той щеше да даде отговор на въпросите му за предишния живот. Дали с него можеше да види неща и животни, отдавна изчезнали и забравени в съвремието. Колко ли тайни криеше миналото? Колко ли мистерии криеше неговият Свръх-Аз? Това беше идеалният подарък за рождения му ден! Взе го внимателно с лявата си ръка, след което извади кесийката си и отброи необходимата сума. Вече можеше да разкрие още тайни на миналото и никой нямаше да го спре!

В инвентара ти е добавен "Времеврът Първо издание"
Галеоните ти намалят с 2712

Денят беше мрачен. Мъглата се стелеше на талази по цялата улица и преливаше в градините, сякаш се опитваше да влезе в къщите и сърцата на хората. Елизабет крачеше с горда стъпка по централната улица на Диагон Али, оживена и изпълнена с глъч от хорски приказки. Вървеше абсолютно безпосочно, просто следвайки павираният път. Дори не знаеше накъде гледа, очите й шареха навсякъде, а не виждаха нищо наоколо. Елизабет се чувстваше свободна и зашеметена от свободата да върви без време и посока в това прекрасно за нея време. Вероятно точно в момента, в който си помисли, че тази свобода, толкова рядка и сладка е абсурдно приятна, за да бъде истина, телефонът звънна и зашеметяващо я върна на земята, където принадлежеше. Опомни се, огледа се, вече виждаше лицата на хората и долови местоположението си. Разрови се мудно в чантата си, да забави вдигането, колкото се може повече. Пропуснато повикване.
„Няма да се обаждам“-помисли си и изключи телефона. Пред погледа й изникна някакъв магазин с чисто нова табела, която гласеше ,,Даровете на смъртта“. Момичето бе чувало за този нов магазин от съучениците си, отворил врати наскоро. Доближи се до стъклената витрина. На вратата беше окачена малка, дървена табелка, на която пишеше „Отворено“. Слидеринката натисна позлатената дръжка и при отварянето на вратата се чу звънче, типично за всеки магазин. Беше празно, нямаше нито един човек, дори и продавачката я нямаше.
Елизабет разгледа наоколо и спря пред един много интересен предмет. Туше. Шахмат. Финито. Едва ли имаше обяснение, за да се опише вълната от емоции, която изпитваше. Тя присви очи в отчаяно замислен поглед и чак тогава забеляза изтърканият етикет който гласеше ,, Първата пръчка на Лорд Волдемор“.
- Здравейте, мога ли да ви помогна с нещо? – каза собственичката на магазина. 
Сякаш изникна от нищото. Слидеринката се извъртя към жената с грейнали очи.
- Искам да я взема- каза тя със смекчен тон – Колко струва?
-  1500 G –отвърна собственичката.
Елизабет внимателно преброи галеоните и ги постави в ръката й. Повдигна пръчката с лекота, пръстите й заиграха по предмета, изучаваха го, усетиха мощта му, сякаш беше създаден точно за нея. Нямаше търпение да го използва в дуел.

Благодари на жената и напусна магазина с огромна усмивка на лице.

В инвентара ти е добавена "Първата пръчка на Лорд Волдемор"
Това ти струва 1500 галеона

Вече се бе мръкнало и Белатрикс тъкмо заключваше входната врата след последния доволен клиент, когато чу зад гърба си някакво „клок-клок-клок”. Обърна се мина зад щандовете със сувенири и дрънкулки и попадна... странна гледка.
Някаква старица облечена във викторианска рокля тъкмо отпиваше от кристална чаша за шери. Бе се настанила в удобно изглеждаш позлатен стол с бяла велурена тапицерия, точно до махагонова масичка с голяма кристална гарафа с кехлибарена течност в нея. И стола и масичката бяха с изящна дърворезба, а старицата видимо се наслаждаваше на питието си. До столчето бе подпрян абаносов бастун със сребриста глава.
Добре де гледката не бе толкова странна, като изключим че в магазина на Левиатан допреди малко нямаше нито такъв стол, нито такава маса, а като зачекнахме темата - нито старица.
Възрастната дама най-сетне отчете присъствието на младата вещица и надигна чаша.



- Чиърс скъпа! - отпи отново и премлясна доволно достопочтено изглеждащата дама. - Ако вече си се накумила и назяпала можеш да започнеш да завиваш поръчките от списъка ми. Междувременно няма да възразя да донесеш някакви зелени маслини, и моляте да не са трансфигурирани от камъчета. Докарват ми газове.
Единственото за което явно успя да се хване младата собственичка на магазин бе „списък”. Затова и попита:
- Списък, какъв списък?
- О!Извини разсеяността на една стара жена - вещицата остави чашата си на масичката хвана бастуна или пък скиптъра и си произнесе високо и ясно, с нотка немски акцент - Апарейт!
Нещо припука и на тезгяха до Белатрикс се магипортира изящен къс папирус със златна порезка и още по изящен и ситен почерк изписан със зелено мастило.
- Този списък скапа! Чоп чоп! И да не забравиш малините - махна само с китка старицата отпращайки собственичката на магазина да изпълни заръките ѝ.

списък написа:Кървавият пръстен
Огърлицата на дълбините
Черен лотус
Огърлица на нощта
Ум / Душа

- И още нещо скъпа. Дочух че при теб мога да намеря първата пръчка на Том Риддъл. Ще се радвам ако ми завиеш нея.

- Хъм, виждам че има някакво колебание в теб. Какво ще кажеш да ми опакавош и тези неща? - бръкна в страховитите дипли на полата си и измъкна още дени списък.

списъкът написа:око на мрака
коротата на Руана Рейвънклоу
медальона на Салазар Слидерин
Ледения меч

- Настина ми се ще да притежавам пръчката н Ридъл госпожице Левиатан. Наречете го сантименталност ако щете. Но разбира се, ако вие неможе да ми помогнете ще трябва да се борна към някой... по-добър в бизнеса?