Магазин за пръчки - при Оливандър

Инес погледна олющените златни букви над вратата и си пое дълбоко въздух. Отвори внимателно вратата и направи крачка напред, стряскайки се от камбанката, която звънна в дъното на магазина. Момичето се огледа, търсейки с поглед белокосият мъж, който бе виждала преди време, когато бе минавала през Диагон-али с гледачката си. Изведнъж, някъде измежду рафтовете се появи Оливандър и я погледна.
- Момент, момент - сантиметъра се въртеше около нея и измерваше тялото й, докато най-сетне не се отпусна спокойно на земята. Старецът се появи отново с малка кутийка и я отвори, подавайки внимателно пръчката на момичето.
- Червен дъб със сърдечна нишка от змей - гледаше я любопитно, докато държеше пръчката в ръцете си.
- Благодаря - Инес се усмихна и плахо я взе, размахвайки я леко, както беше видяла да правят едни ученици преди нея. Обаче малко след това той я изтръгна от ръцете й.
- Не е тази… дали е… - приближи се до рафта и взе друга, подавайки й я отново. - Орех с косъм от еднорог - момичето я размаха отново, но близкия стол беше запратен към един от рафтовете.
- Съжалявам! - бързо му подаде пръчката и губеше всякаква надежда.
- Спокойно, сега да видим… - извади една бяла кутийка и се усмихваше. - Изключително рядка, череша със сърдечна нишка от дракон - Инес с треперещи ръце я взе, но още щом я размаха Оливандър я взе.
- Не, не… - изчезна отново зад големите рафтове, но бързо се върна.
- Защо не… възможно е - усмихваше се докато отваряше кутията и я подаде на момичето.
Инес я хвана внимателно, крайно притеснена, че ако продължава така, никога няма да открие подходящата пръчка. Но тогава, за нейна изненада, когато размаха пръчката, от върха й се стрелнаха разноцветни искри, и погледна изненадано белокосия мъж.
- Интересно, наистина интересно! - мъжът я гледаше и се усмихваше. - Значи най-накрая откри собственика си.
- Какво имате предвид? - момичето премигна любопитно.
- Това е наистина рядък вид пръчка. Направена е от кедър и търси собственик със силен характер и необичайна лоялност. Но още по-интересното е сърцевината. Фениксът е дал само 5 пера. С тях са изработени специално 5 кедрови пръчки, за главите на един специален магьоснически род, от далечна Испания. За съжаление, малко след смъртта на главата на семейството, който е бил четвърто поколение от рода, всичките му близки изчезват безследно. Тази, пета пръчка е била предназначена за детето му, но то отдавна е считано за мъртво.
- Това определено не съм аз - Инес му подаде пръчката, опитвайки се да му я върне, но той я спря.
- Не, разбрахте ме погрешно. Не казвам, че това сте вие. Пръчката сама избира собственика си.С нея ще извършите велики дела, сигурен съм.
- Дано… - прошепна момичето и погледна плахо навън през прозореца, надявайки се някой да влезе, преди да е разкрил нещо.

Вратата на малкото магазинче се отвори бавно. Вътре влезе едно момиче носещо дънки, тениска и маратонки и малък пергамент - списък с нещата за училище. Тя погледна отново към списъка и погледа й се спря върху магическата пръчица. Пристъпи бавно в магазина и се огледа, загледа се в безбройните малки и продълговати кутийки пълни с различни пръчици. Момичето застана пред рафта и се оглеждаше чудеше се къде е продавача.
- Добър ден, млада госпожице. - чу се мистериозен и тих глас зад нея.
Катерина подскочи и се обърна. Видя един старичък мъж, очите му бяха бели и я гледаха. Имаше чувството че те се вглеждат направо в душата й.
- З-здравейте. - каза тихо момичето. - Тук съм за...
- ЗА магическа пръчица като всички други. - усмихна се топло мъжът.
- Д-да. - кимна момичето.
Мъжът почна да рови из малките прашни кутийки мърморейки си и търсейки нещо. Накрая след десет минути се върна пред Катерина и й подаде една пръчица.
- Добре дете опитай тази. Дъбово дърво и перо от опашката на красив феникс. Деветнадесет сантиметра, податлива. Размахайте й.
Кат кимна и се опита да размаха пръчката, но в мига в който го направи господина взе пръчката от ръцете й и изчезна да търси друга. Този път възрастният господин се забави по дълго. Като се върна носеше малка прахолясала кутийка. Отвори и извади една пръчица.
- Ето госпожице пробвайте тази буково дърво и косъм от рядко красив еднорог. Трийсет и един сантиметра уникално гъвкава.
Кат взе пръчката и я размаха предпазливо. От върха на пръчката се появиха различни ескрици. Господин Оливандър се усмихна доволно. Момичето плати за пръчката си и я взе. Прибра я внимателно в кутийката, благодари на продавача и тръгна да излиза. Беше стигнала пред вратата когато някой се блъсна в нея и тя едва не изтърва пръчицата си.
- Хей внимавай къде..... - думите на Катерина секнаха щом вдигна поглед и видя че момичето с което се блъснаха прилича страшно много на нея. Не страшно много а беше като нея. Като двойница или близначка. Кат ахна.
- Но, но, но как е възможно това? Коя си ти?

Гледаше невярващо момичето. Дали това не беше бега или халюцинация. Но как всички изглеждаше толкова реално. Толкова истинско и странно. Прокашля се и отметна косата си.
- Аз съм Катерина и ти изглеждаш като мен.
Пак се огледа за да може да измисли нещо. Но в същия момент се чу гласът на стария продавач.
- Вие сте близначки.
- М.моля невъзможно. - гледаше като ударена от гръм.
Дали беше възможно, дали наистина бяха сестри или това беше шега. Защо баща й не й беше казал за това. Защо бяха скрили от нея. В главата й се въртяха толкова много въпроси. Погледна отново Катрин, все едно се гледаше в огледало. Ходещо огледало. Не можеше или не знаеше какво да направи или каже.

Вратата се отвори и 30-на годишен мъж следван от 11 годишно момче влязоха в магазина.
- Добре дошли г-н Богард - посрещна ги Оливандър. - Предполагам, че че това е вашият приемник?
 Получил утвърдителен отговор майсторът се зае да търси най-подходящата за Рок пръчка и да ги изпробват.
- Да видим тази: ябълка и перо от феникс - предложи Оливандър. - Добре но не. Следващата абанос и сърдечна струна от змей също  като вашата - обърна се към Тери. На брат ви беше английски дъб и перо от феникс, нали. Да опитаме и с нея
 И двете споменати пръчки също не си паснаха достатъчно с Рок. Последва :ясен и косъм от еднорог. И тогава погледът на момчето попадна на една от пръчките. Когато приближи до нея тя заблещука и сякаш сама се обърна към него . Рок я взе
 - Идеално - възкликна  Оливандър. Едно от скорошните ми произведения, но доста своенравна. Вече няколко магьосника безуспешно опитаха да я купят. Офика и косъм от еднорог, гъвкава, 34см.
- А това? - запита Рок сочейки нещо много силно напомнящо кучешки зъб по дръжката
 - Зъб на върколак - Тери подсвирна, а момчето изрече едно "Уау"
 Платиха пръчката и излязоха.

*редактирано от Дир. Рейвънууд - +10 точки за Хафълпаф, защото постът е написан по време масово РП.