Магазин за сови "Айлопс"

Усмихна се Катрин и й прошепна.
- Страхотен избор.
Разглеждаше совите но никоя не й хвана окото. Изведнъж от някъде се чу съскане и ръмжене. Тръгна да разбере от къде едва. Зад клетките с сови имаше една огромна плетена кошница и вътре имаше персийска котка, козината й имаше цвета на кашмир. Катерина я погали и взе кошницата. Върна се при КАтрин и продавача.
- Ще взема котката.
- Сигурна ли сте госпожице. Злодеида не е много послушна.
- Да взимам я. Толкова е сладка. - носеше кошницата и галеше котка.
Двете с Катрин излязоха носейки новите си любимци.
- Остава да си вземем котел, учебни и съставки.

Момичето най-бързо откри този магазин. Не само защото се набиваше на очи, а защото беше последното място, на което трябваше да отиде за да приключи с безкрайния списък. Когато влезе бе заобиколена от безброй клетки, а совите я следяха с очи и някои я стряскаха, като внезапно започваха да махат с криле.
- Добър ден - каза тихо докато все още се оглеждаше. - Бих искала една... - щеше да каже сова, но някъде в дъното на магазина чу тихо мяукане. - Котка! - усмихна се леко и отиде да я види. Да, там определено имаше котка. Когато стигна до клетката й, пухкавото черно животинче я гледаше с красивите си зелени очи. - Вземам я! - взе клетката и изтича до касата, като подаде парите и погледна надолу към котката.
- С теб ще си прекараме страхотно - каза тихо и пъхна показалец в клетката, за да я докосне.

Защо трябваше да умира домашният му любимец, един от малкото му другари в замъка? И то месец преди да се върне в Хогуортс за своята шеста година. Винаги щеше да помни Хермес и спомените му с него щеше да запази в сърцето си. Но защо изобщо позволи на Лена да го повлече към Диагон али, за да търсят нов заместник на снежнобялата си сова? И то толкова скоро! Още не беше преодолял загубата на Хермес. а вече се мъкнеше след сестра си в опит да намерят заместник на предишния му другар. Защо винаги и угаждаше и я слушаше за всичко? 
Момчето поклати недоволно глава.
- Лена, нищо няма да намерим в тоя магазин! - каза Едуард, докато двамата крачеха към магазина. = Безсмислено е! Никога няма да намеря заместник на Хермес. 
- Никога не казвай никога, Еди! - обади се близначката му, след което го хвана за китката и продължи да го тегли по улиците, без въобще да обръща внимание на нацупеният младеж. Госпобицата знаеше перфектно, че мрази да го наричат така, но явно беше безсилен да я накара да спре да изрича това име. 
Най-накрая двамата стигнаха до крайната си цел и започнаха да оглеждат животните.
- Снежна сова? Сериозно Едуард, нямаш ли вкус? Как точно ще си намериш домашен любимец, като не даваш шанс и на някой от останалите животинки в магазина?
Момчето сви рамене, но предпочете да не коментира предпочитанията си, така или иначе Лена нямаше да го разбере. Вместо това продължи да разглежда с недоверие белите птици, като все повече съжаляваше, че е извел сестра си навън. Просто трябваше да приеме фактите - Хермес беше само един и никога нямаше да бъде изместен от сърцето му.
- Едуард, ела веднага! – извика младата магьосница името му от другият край на магазина.
Сега пък какво искаше? Момчето закрачи натам.
- Какъв ти е проблемът, сестро? – попита сърдито магьосника и скръсти ръце пред гърдите си, знак, че вече иска да се махне от магазина и да отиде за сладолед!
Вместо отговор, вещицата посочи с пръст една от совите, които разглеждаше и се отдръпна назад, за да я види по-отблизо. Ченето му увисна до земята, когато я видя. Красива, забулена сова, с кафяви пера, най-красивото създание на света. А когато изумрудено зелените му очи срещнаха черните като нощта очи на совата знаеше, че двамата ще станат истински другари. Явно нямаше да си тръгне с празни ръце от Диагол али и можеше да бъде благодарен на Лена за това. Устните на шестокурсника се разшириха в огромна усмивка при мисълта, че след броени минути тази животинка ще бъде само негова и на никой друг. Момчето грабна щастливо кафеза и изтича при продавача, следван от близначката си. Нямаше търпение час по-скоро да се върне у дома и да опознае новото си другарче. Щеше да посвети остатъка от деня само на него и музиката си, разбира се.
- Чудесен избор, младежо! Мъжка забулена сова, само на шест месеца е. Как смятате да я кръстите – усмихна му се продавача, докато подаваше нужната сума, като в замяна получи три пакета с ядки за домашния си любимец. Момчето сви рамене, след което взе торбата и излезе от магазина замислен, но все още усмихнат като гледаше създанието в клетката.
- Нали нямаш намерение да го кръстиш Хермес? = попита недоволно Лена, която очевидно не одобряваше факта, че обръща повече внимание на совата, отколкото на самата нея.
Младокът реши да пропусне покрай ушите си коментара на сестра си и продължи да гледа животинката в очите.
- Луи! – Извика щастливо магьосникът, стряскайки близначката му и минувачите, които преминаваха покрай тях. Совата забухука щастливо, очевидно беше доволна от избора му. - Името на новата ми сова ще бъде Луи!
След което закрачи бързо към сладоледената къща на Фортескю, готов да се разхлади с един от най-добрите му шоколадови сладоледи и да почерпи сестра си, че успя да го извади от стаята му днес. Хермес щеше да остане завинаги в сърчицето му, но днес той намери най-добрият си приятел сред животните.

*редактирано от Дир. Рейвънууд - +10 точки за Рейвънклоу, защото постът е написан по време масово РП.