Стаята

Мат пристигна в Англия единствено с дрехите на гърба си и раница, в която чрез магия за смаляване се побираха записките му, няколко книги, и два-три исторически атласа. Постоянното му местене през годините от едно място на друго се оказа финансово по - изтощително от очакваното. Трябваше да пести, а този факт сам по себе си ограничи избора му по отношение на новото му жилище. 

Мат предпочиташе да живее в големи гладове. Обичаше да се слива с тълпата, пък и при наличието на много жители, магьосниците ставаха малцинство. Така му беше по - лесно да следи събитията от които се интересуваше в мъгълския свят. За съжаление, Лондон надхвърляше настоящите му възможности. Трябваше да избира между Литъл Хангълтън и Годрикс Холоу. Спря се на втория вариант. Годрикс Холоу му се стори приятно място. Въздухът тук носеше някаква странна тежест. Очевидно бе, че градчето, въпреки малките си размери, носеше богата история.

Имаше една стара и не особено добре поддържана двуетажна къща към края на града в която се даваха стаи и апартаменти под наем. Нямаше много свободни места, но до момента никой не беше се нанесъл в една забутана стаича в края на коридора на първия етаж. Мат реши да я огледа и, както и очакваше, интериорът не беше особено впечатляващ. Всъщност, какъв интериор, то такъв нямаше. Гледката беше потресаваща - изгнила дървена врата без брава, ронеща се мазилка от стените и протекъл таван. Ситуацията беше плачевна.
- Виж, приятелю! Аз може да не съм богат, но не съм просяк! - обърна се нервно Колдуел към наемодателя - дребен, нечистоплътен и като цяло не особено лицеприятен човечец, който през цялото време дъвчеше някакъв тютюн. Той примлясна двапъти и отегчено отговори:
- Това предлагаме, това е свободно... освен ако не искаш да видиш и тавана.
- Всичко е по - добре от... това. - каза Мат и без да обърне внимание на учудения поглед на собственика махна пренебрежително с ръка и се запъти към стълбището.

Таванската стаичка беше малка, прашна, мръсна и разхвърляна. Навсякъде се търкаляха празни кашони и други дребни боклуци, донесени от вятъра през счупеното стъкло на кръглия прозорец на стената. Мястото очевидно се използваше като склад за непотребни вещи. Имаше диван с изпокъсана тапицерия, разглобено дървено легло и стара маса със счупен крак.
- Приятелю, мога да ти кажа, че ти и представа си нямаш как да правиш бизнес. - обърна се Колдуел с насмешка към собственика, който му метна злобен поглед. - Ще взема стаята и мога да ти плащам 40 галеона месечно за нея. Не ме гледай така учудено, за това място повече едва ли можеш да получиш, пък бъди сигурен, че скоро няма да се изнеса.
Наемодателят изсумтя нещо под носа си и излезе.

След като остана сам, Мат извади пръчката си и я размаха. Появи се ново стъкло на мястото на счупеното, кракът на масата се оправи и тя се премести точно пред прозореца. Разположените отдясно рафтове се превърнаха в чудесна библиотека, а от долната ѝ страна в посока към вратата се самосглоби легло. Вляво от прозореца, срещу библиотеката, остана диванът, който посредством магията стана като нов. В центъра на стаята се появи кръгло килимче, а пред масата - удобен стол. Всичко ненужно беше премахнато. Мат се огледа и пристъпи към прозореца. Поглеждайки навън към улицата, той се усмихна самодоволно.