Стаята на момчетата

След изморителен ден Алания, Филип и Луциус бяха решили да се съберат, да побъбрят, да се разнообразят от всичко случило се напоследък. Бяха изгубили скъп приятел на пътуването до Лондон и това накара Филип да отпише Алекс от списъка за тази вечер. Сигурен бе, че все още не може да се съвземе от случилото се.

Когато Луциус и Филип влязоха в стаята си, Алания тихомълком се домъкна при тях. Тя почука три пъти леко по вратата. Тогава слидеринецът по най-бързия начин скочи от леглото си, бавно отвори вратата, хвана Алания за ръката и я вкара вътре. Затвори шибаната врата след себе си, допра любимата си до тялото си и я целуна.
- Откога те чакаме, хайде. – каза той и й посочи леглото си. Двамата се спогледаха и се усмихнаха леко, защото знаеха за какво точно мислят в този момент. Но приятелят им беше тук и нямаше как да се усамотят. Филип нямаше против да изгони Луциус на секундата. Знаеше, че ще се съгласи да отиде при двете мацки в съседната стая. Но не го направи, защото Алания не му даде. На Лора нямаше да й се хареса да види приятеля си между две момичета. Целува едната, опипва другата. Каква гледка се бе запечатала в главата на Филип в този момент. По-рано днес двамата с Луциус си бяха говорили за момичетата в замъка. Колко са секси и възбуждащи. Но за жалост бяха вече обвързани и нямаше как да ги въртят на малкия си пръст. Поне в този момент. Но за ваканцията не отговаряха.

- Хора, сърбят ме устните. – пророни Филип докато бе гушнал Алания в обятията си на леглото.
- Зайче, дай цунка. – каза той и целуна слидеринката плавно и нежно по устните. Отначало бяха бавни целувки, но след това….. страстни, обарващи, възбуждащи.
- Народе, тук съм. – викна Луциус. Горкият той,  лежеше самотен на леглото си и бе гушнал възглавницата.
- Ела бе брато, има място и за тебе. – каза Филип  и се изсмя.
- Какво ви се прави, душички. – продължи той и изчака отговора им, който не търпеше отлагане.

Беше един от последните дни за тази учебна година и както винаги в края всичко беше супер натоварено, тестове, изпити, учене без почивка. За щастие беше петък и най-накрая щях да си почина малко от всичко. Какво по-добре от вечер прекарана с гаджето ми (?гаджета ли бяхме?) и най-добрият ми приятел? Домъкнах се до момчешката стая, където бяха Филип и Луциус. Всъщност не знаех защо Мортис е при нас, а не при гаджето си... Щях да го разпитам да не са се скарали.
Когато влязох в стаята Бертранд веднага ми се нахвърли, което няма да отрека, че ми хареса, но не знаех как да го приема. Гаджета ли бяхме или не? Или ме използваше само да се натискаме от време на време? Ех, ако можех да му разчета мислите. Отвърнах на целувката му и признавам си, беше хубаво. Можеше да се целува, което беше плюс, но ми ставаше лошо като се сетя с колко други момичета го е правил. Не беше правилно да ревнувам като дори не знам какви сме, но аз съм на принципа, че когато нещо е мое, си е мое... И който посмее да пипне, ще свърши някъде мъртъв.
След това Филип ми посочи с поглед леглото и се спогледнахме. Ако Луциус не беше тук... Знаех, че лесно можем да го изгоним, но знаех също, че ще отиде при другите слидеринки, а не исках да изневерява на Лора. Те поне знаеха, че са във връзка и не ми се искаше слидеринецът да съсипва това, което имаше. Въпреки че не харесвах много Лора, той си я беше избрал и не исках да имат проблеми. А и си представям, ако сваря Филип да прави нещо с която и да е малка кучка... Хогуортс ще им се види тесен и на двамата.
- Хора, сърбят ме устните – интересен начин да си изпросиш целувка, но не чаках втора покана.
Отново се целувахме и беше толкова хубаво. Луциус в стаята изобщо не ме притесняваше, а и помня онзи момент на партито ми преди учебната година как се натискаха с Лора пред мен и бях третото колело. Нека види какво е, хаха. Харесваше ми да се натискам с Филип и може би щяхме да стигнем и по-далеч, ако Мортис не се бе намесил да напомни присъствието си. Гушкаше възглавницата и беше много забавно. Forever alone. Последва въпрос от Бертранд какво ще правим. Ако зависеше от мен щяхме да се усамотим някъде, а Луци да се оправя, но... нямаше как да го оставим. Жалко.
- Луциус, къде е Лора? Да не сте се скарали? – повдигнах вежда и се сгуших във Филип. Миришеше толкова добре, бях като дрогирана – Честно казано, аз нямам предпочитания, нямам против дори просто да си стоим тук и да говорим. А и съм малко уморена... – сплетох пръстите си с тези на момчето до мен, даваше ми сигурност.