Една седмица преди начало на първата учебна година!

Вече от една седмица Артър Небе се намираше на територията на Лондон и вече със гордост можеше да твърди че единайсе годишния немец можеше да се ориентира много добре в квартала където живееше баба му Елиза. По традиция от близо век всички първородни деца на семейство Небе учеха във Хоглортс, традиция която не се харесваше особено много на Артър но какво можеше да направи. Договорите си бяха договори и не бе хубаво да се нарушават, все пак всяко едно действие си има последствие.

Артър се намираше в близкия парк и се наслаждаваше на хубавото английско време и се чудеше как ще уплътни последните дни от началото си в училището за магия .Все пак  той бе много развълнуван от това и нямаше търпение да започне но, усещаше някаква тежест от всичко това. За последния месец му бяха казали толкова пъти късмет и да не ни излагаш че... започваше да усеща някакъв товар върху плещите си.
-Извинявай .- някакво чернокосо момиче се бе спряло от страни на седящия Артър и бе наклонило леко глава. - Това шалче на Хъфълпаф ли е ? Би ли ми разказала как е там!?- момичето се изчерви и седна до Артър без да се замисли със много широка усмивка..- Аз съм Анастасия Фрост и тази година ще съм за първи път в Хоглортс.- и подаде ръка към Артър който гледаше като стъписан. В главата му бе пълна каша понеже бе разбрал горе долу две трети от думите на момичето което говореше страшно бързо. В Aрътр се зароди един ужас понеже се притесни, не от това че говореше с момиче а от това че ако всички говореха толкова бързо и започне да се излага като говори глупости. А да не говорим за немския му акцент, той просто убиваше всеки.
- Амм... аз? -започна Артър като се усмихна леко.- Не съм бил там.- произнесе бавно думите понеже искаше да ги произнесе максимално правилно но момичето сякаш не му повярва понеже отвори уста и започна да плямпа нов порой от думи. В общи линии обясняваше че не обича лъжците и че той определено е такъв понеже бил с Шалче на Хъфълпаф каквото имал баща и. А щом той бе имал шалче това означавало че бил ученик там. Имаше някакви възмущения защо му било да я лъже и как можел да бъде Хъфъпафец и да прави подобни неща. Все пак Хъфълпафците били много мили и добри към всички.

Когато млъкна след може би един минута Артър вдигна леко притеснено ръка на горе да е сигурен дали може да се обади и тя кимна супер разрзненото или доволното. Беше странна, беше пълна окачалка или поне така му се струваше.
- Това шалче е на майка ми която е учила в Хоглортс преди близо петнайсе години, а аз си го присвоих преди година две.- бе започнал бавно Артър но  акцента му бе убийствен   а момичето срещу него отвори леко уста и устните и се раздвижиха но не каза нищо на глас. Нищо на глас но Артър бе сигурен какво каза"Немец" а погледа който отправи към дясната му ръка където бе семейния герб на семейство Небе.... Устата и се разтвори леко и огледа Артър от глава до пети и го прекъсна понеже Артър се канеше да каже още нещо.
-Ти си Небе? Тати ми каза че семейство Небе щели да изпращат първородния си син тук.- момичето изглеждаше много развълнувано от това. - Ти трябва да си син на Виктория нали?Нали?- не изчака потвърждение а продължи.- Ти знаеш ли че тя и баща ми Риард Фрост са били големи приятели, както и баща ти Макс? - момичето бе много развълнувано? Май беше предрусало със захарта понеже Артър не бе виждал толкова хипер аткивен човек никога до сега.- Олеле това е уникално, това е съдба.-тя посегна да хване ръцете на Артър но той някак успя да ги избегне в първия момент но не и втория и опит.- Това е съдба Небе ние ще сме второ поколение прияли.

Бяха минали няколко дена от както се бе запознал с Анастасия Фрос и започваше да съжалява за това  запознанство. Момичето не бе лошо даже напротив , приличаше на доста мило и добро момиче, просто говореше много бързо и сменяше темите мълниеносно. Бяха се видели още два пъти за по час понеже бяха намерили няколко общи теми а тя бе обещала че ще положи усилие да говори по бавно. Обещание което бе успяла да спази точно двайсе и три минути след като го бе дала. Е имаше и такива хора, просто щеше да му се наложи да свикне.
Същевременно на една от  вечери в Лондон със баба си и дядо си бе дошла някаква тяхна приятелка, която бе обяснила че нейната внучка щяла да бъде приета в Хог също като Артър тази година. и незнайно как разговора завърши че младият немец имаше уговорка да се види със внучката на жената. Чудесно просто чудесно...

Артър стоеше от двайсе минути на уговореното място, а даже бе дошъл цели пет минути по рано а от момичето нямаше и следа.Трябваше да чака ниско червенокосо много сладко ангелче.Точно това описание бе получил от баба и... Що за глупост, всички знаеха че ангелите са русоляви а не червенокоси. Но когато момичето най после благоволи да дойде след още няколко минути Артър не знаеше какво да каже. Може би ангелчетата в Англия бяха червенокоси, за разлика от в Германяи и останалата част от светът. Докато вървяха и момичето представило се като Ема обясняваше разни неща сравнително бавно за да може Артър да я разбира , той кимаше и се съгласяваше с почти всичко. Въпросния ден бе минал доста бързо и неусетно. Като цяло час след като се бяха запознали  Артър  възвърна част от характера си и бе успял да я склони да излезнат и утре,понеже искал да ходи да си купува неща от магическото измерение. А тя  се бе съгласила понеже  имала някакви дреболии да си купи.

Следващия ден бе още по странен за Артър. Бе прекарал толкова време пред огледалото колкото никога до сега. Искаше да изглежда колкото се може по добре за Ема и за какво . Когато се видяха тя му каза да се наведе за малко и го бе разрошила. Усмивката и бе унищожителна а смехът ... А думите който тя бе казала го бяха стъписали  за цяла вечност. Бил много по сладък когато е небрежно рошав а не зализан, както и че  трябвало да намали косата си с пръст- два за да не закривала топлите му очи. Що за ... поведение бе това?
Пазарът бе преминал доста интересно, тя го бе развела на всякъде, бе му обяснила всичко , бяха обиколили всички магазини за бонбони,мелби и какво ли не. Трябвало да се наслади изцяло на първото си посещение на Диагон Али. Това че той плащаше на всякъде не му бе направило никакво впечатление понеже той нямаше нищо против, разполагаше с предостатъчно пари за да мине и да повтори всички покупки няколко пъти. А в края на деня малко преди да се разделят Ема го бе целунала по бузата и му бе съобщила че нямала търпение да започне учебната година. Не бе обяснила защо но и да бе Артър определено не чуваше думите и.