Едно малко по-различно начало на учебната година в Хогуортс / Масово РП

 
Колкото и да не му се искаше, колкото и да не се искаше на учениците, учебната година беше на един косъм до началото ѝ. Оставаха броени часове, а подготовката за тазгодишната церемония течеше стремглаво. Аштън бе станал доста рано, за да организира тъй наречения от него купон. Много от учениците, както и от преподавателите се чудеха защо е това пречупване на традициите. Отговорът на заместник-директора бе изключително прост.. колкото тях, може би. Децата трябваше да разпуснат, в момента живееха в такива времена, където спокойствие нямаше изобщо и опасността ги дебнеше от всякъде. Да не забравяме какво се случи и миналата година на открития урок, когато се организира нападение от смъртожадни и тогава умряха хора от замъка. Хора, които бяха близки на всички. Нищо, че Андерсън бе убил горката Хариет Финиган, никой не я помнеше поради простата причина, че бе заличена чрез просто Обливиате.
Тази година промени в преподавателския екип и ръководството не липсваха. Директор Рейвънууд бе затрупал Аштън с милион задачи, една от които бе да назначи нови учители. Голяма грешка. В нея влизаше постъпването на още един смъртожаден под прикритие – Сънбърн, която вече бе и Велик инквизитор на Хогуортс. Не знаеше какви бяха намеренията ѝ, но всичко щеше да се разбере в последствие. А ако искаше помощ от него, тя щеше да я получи. Друга промяна в преподавателския състав беше Джордж, който бе заел мястото на преподавател по Астрономия  и на ръководител на Грифиндор. Жив и здрав да е!
Днес времето предвещаваше да е доста горещо, а и беше. Следобедните часове дори в Забранената гора се сториха на Аштън като сауна, но щом бе решил да прави събитие, то трябваше да е грандиозно. Той бе събрал няколко домашни духчета, които работеха в кухнята, за да му помогнат. Не, че ставаха за нещо друго освен да се трудят и да се удрят. Мястото бе добре подбрано – влизаш в гората, минаваш територията на кентаврите, мястото с опасните билки и нахлуваш на една голяма поляна, на която се намираше и Плашещата върба, но тя днес нямаше и да помръдне, защото Андерсън се бе погрижил за нея с още едно от лесните заклинания.
Мястото, или по-точно поляната бе доста огромна. В този момент, обаче щеше да се напълни не от растения, а от маси. С помощта на пръчката си заместник-директора нареди тъй познатите на всички четири маси на домовете, които бяха придружени с пейките, на които сядаха учениците. Подредбата беше същата, както в Голямата зала, за това и преподавателската маса „побърза” да се нареди в центъра на четирите маси и на поляната също. На дърветата бяха закачени фенери, които щяха да светят с различни светлини – зелено, червено, синьо и жълто. В небето се рееха магически светулки, които тайно бяха прокълнати с Империо, отново от Аштън, за да могат да внесат атмосфера. На четири места бяха наредени и уреди, наподобяващи тонколони, откъдето щеше да се слуша музиката. След няколко часа вече всичко беше готово и остана да чака учениците от Хогуортс Експрес. Преди това разбира се, трябваше да се приведе в добър вид. Радваше се, че бе сложил „дресс код”, за да може да нахлузи спортния си панталон, тъмно зелена риза и върху нея яке с качулка, която бе с пух от лисица. Последно време беше доста суетен.
На бърза ръка направи и това. Часът вече бе шест и половина, а повечето от учителите започнаха да пристигат. Бяха доста превъзбудени и по-красиви от миналата церемония.. или по-миналата. „Добре, че съм аз, за да изглеждате един път добре през жалкия ви живот”, тази мисъл премина набързо през главата на Андерсън, но се усети и сложи фалшивата си усмивка, като започна да поздравява всеки новодошъл и да приема поздравления за идеята. Ама разбира се, ще се сетят.
По план учениците трябваше да вървят вече в Забранената гора, водени от пазача на дивеча, както и от няколко учители. И беше точно така! Точно в седем часа започнаха да се чуват стъпките на децата. Когато Аштън съзря лицето на пазача на дивеча – този гнусен дебел мътнород, замахна с пръчката си и над всяка от четирите маси се появи знаме с герба на дома, който трябваше да заеме мястото. В рамките на десет минути това се случи. Докато се настаняваха погледът на заместник-директора започна да обикаля по учениците. Всички познати лица от миналата година, само че облечени нормално, а не с глупави черни мантии. А новодошлите първокурсници – както винаги уплашени и развълнувани взети заедно, ще кажеш че им се случва нещо неземно и невероятно.
Всички бяха насядали по местата си, само първокурсниците стояха като наказани и това трябваше да значи само едно – време е за речта за добре дошли. Защо на директора отново му се беше наложило да пътува? Пак трябваше да говори и да се прави на велик.
- Добър вечер на всички и добре дошли отново в Хогуортс. Радвам се, че всеки от вас е харесал идеята ми за едно такова разчупване на традициите и сте се облекли в най-хубавите си дрехи. По принцип не искам да ви надувам главите, както всяка година директор Рейвънууд го прави. – след тези думи всички, дори учителите избухнаха в смях. – А, като стана дума за него, отново му се наложи да пътува – зает човек. Както виждате имаме и двама нови учителя – професор Дорик, който ще преподава Астрономия и е новият ръководител на дом Грифиндор и професор Сънбърн, която е новият Велик инквизитор на Хогуортс и преподавател по Защита срещу Черните изкуства. Спокойно, за да ви разваля спокойствието аз ще преподавам И тази година по Отвари.
Дали бяха съгласни или не? Дали бяха доволни от този факт? Не му пукаше и грам. Просто трябваше да продължи да говори, че да може да мине по-бързо ѝ разпределителната церемония.
- Тази година очакваме от вас да сте по-пораснали, по-мъдри и по-силни, защото смъртожадните набират скорост и не се знае кога ще нападнат и замъка, но едва ли ще успеят да нахлуят в него. Успех ще пожелая на всички петокурсници, които ще държат изпитите С.О.В.А и на всички седмокурсници, които ще държат Т.Р.И.Т.О.Н.. Надявам се всички да минете и да работите, това което искате или да станете това, което искате.. ако ме разбирате. А сега – към вас, първокурсници. Настъпи нов етап в живота ви, ако мога да кажа, че изобщо имате. Трябва да бъдете сериозни в Хогуортс, за да може да овладеете магията както трябва. Сега, всеки един от вас ще бъде повикан, за да сложи на главата си Разпределителната шапка. Тя ще ви разпредели в един от четирите дома. Представям ви Разпределителната шапка.
След тези негови думи замахна с пръчката си и се появиха един дървен стол, а върху него старата шапка. Тя също имаше своите традиции, а именно всяка година да пее песен, с която да посрещне учениците.










































































- Грифиндор! 
- Мадисън Монгомъри! - от тълпата "пропълзя" русо момиче, което изобщо не приличаше на единадесет годишна.
- Хм, талант, смелост, ясни цели в главата, на осемнадесет, а в първи курс.. къде да те сложа? СЛИДЕРИН! - от масата на змиите започна яростно викане от радост.
- Скот Редбърд! 
- Интересно, доста интересно, имаш доста голям ум, явно си за.. РЕЙВЪНКЛОУ! 
- Седеоун Розууд! - с плахи стъпки напред пристъпи русо момиче, което привлече погледите на повечето.
- Трудолюбива, притеснителна, срамежлива, но винаги готова за някоя беля.. ХАФЪЛПАФ!
Церемонията продължи още около половин час. Всеки един от първокурсниците беше намерил мястото си. Нищо друго не оставаше, освен да започне купона.
- Мисля, че е време да започне това, за което сме се събрали днес. Освен да ви пожелая весела нова учебна година и да кажа - ВРЕМЕ Е ЗА КУПОН.
Последва още един замах с пръчката на Аштън и светлините започнаха да се мърдат в такта на музиката, която започна буквално да тресе земята. Радостни викове започнаха да се чуват от всяка една маса. Върху дървените маси имаше храна, каквато до сега не бяха виждали, плюс малко вредна като любимото на всяко дете - пица, пържени картофи, бургери. Заместник-директорът се бе погрижил и за "по-големите" ученици, като бе осигурил няколко бутилки скъп алкохол. Всичко започна много добре, дори вече имаше ученици станали да танцуват. Ето на това се казваше добър ръководител и уникално начало на учебната година.. Едно малко по-различно начало на учебната година в Хогуортс.

Новата учебна година! За Джордж беше голяма гордост, че беше в Хогуортс и то като учител. Това беше за него сбъдната мечта и в бонус беше и ръководител на дом Грифиндор. На неговия предишен дом. На дома, който е опитвал да прославя седем години оот живота си. Дома, който е приемал катоо собствен и още приема като такъв. Да се върнем на учебната година. Тази година началото беше много нестандартно. Направо беше различно от всяко начало. Тази година явно тържеството щеше да бъде в забранената гора. Това беше в крак с традициите на Хогуортс още от ученическите години на Дорик и за пръв път в цялата история на уучилището може би се правеше подобно нещо. Явно ръководството на училището одобряваха нестандартната идея иначе тя нямаше да бъде факт. И на Джордж му хареса. Това щеше да помогна на учителите и учениците на разпуснат и да се покаже, че в една институция всички са равни, независимо от длъжността или мястото им в йерархията. След тържествената реч, разпределителната церемония и бла-бла започнаа истинското веселие. Имаше алкохол, пица, бургери, пържени картофки и всичко вредно на този свят. Джордж изяде един едно парче, изпи една чаша вино и то от любимото му-бяло и започна да гледа танцуващите двойки на дансинга. Изглеждаха щастиви и това беше добре. За астронома, който гледаше ту дансинга, ту масата на Грифиндор всичко изглеждаше супер интересно даже можеше да се каже, че му беше приятно, но още нямаше да се престраши да танцува. Все още не.

Кеин и момичето, с което бе пътувал във влака най-накрая пристигнаха в Хогуортс. Замъкът не беше това, което Кейн бе очаквал. Беше чул за нападенията и за всичко случило се предишни години, но замъкът изглеждаше като нов. Беше чул, че по традиция церемонията е в Голямата зала, но този път бяха на открито. Това му харесваше повече. Беше облякал мантията си, понеже не си носеше костюм, но не му пукаше. Беше му интересно въпреки, че бе за пети курс дали щеше да му се наложи да мине през церемонията като първокурсниците. 

Явно трябваше защото чу името си. Кейн пристъпи напред, без изобщо да му пука какво си шушукаха останалите. Чу няколко хора с зелени шалове да казват неща като: „Вижте го тоя!“ „Закъснял пубер!“ Явно повечето си мислеха, че се е развил по-бавно или нещо подобно, но изобщо не му пукаше. 
“Рейвънклоу!“ извика шапката и голяма група от ученици започнаха да ръкопляскат показвайки му накъде трябва да се насочи. Не разбираше смисъла от разделянето по групи, в старото му училище нямаше такова нещо, но не каза нещо. Просто се носочи към групичката. Минавайки покрай Елинор, само и кимна с лека усмивка.
 - Ще се видим по-късно - каза ѝ той. 
Не знаеше дали вече е разпределена или те първа щеше да се случва, но за момента тя бе единственият човек, когото познаваше затова се спря на няколко крачки зад нея. Дали да не останеше с нея? Но видя как групата от ревънклоуци му махаше. Явно искаха да се запознаят с него, затова той просто ѝ се усмихна отново и отиде при тях.

+ 10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

Когато Кейн видя, че момичето от влака му маха той остави групичката, които си говореха, а той само слушаше и се запъти към нея. 
 - И аз съм от Рейвънклоу - думите ѝ го накараха да се усмихне.
 - Нямам нищо против да сме пирятели - каза ѝ той. - Ще се радвам да имам приятел тук. А колкото до училището... - Кейн се поколеба.

Какво можеше да мисли за Хогуортс, беше тук само от ден и все още му беше трудно да се присоби. 
 - Няма да те лъжа - каза накрая той. - Не знам какво да мисля. Изглежда добре, но ще ми е трудно да свикна. Доколкото знам учебните години са започвали вътре в замъка. Интересно ми е защо е тази промяна. 
Не знаеше дали ще получи отговор, но се опитваше да завърже разговор.
 - Каквато и да е причината се радвам, че няма да стоим край маса понеже е скучно - продължи той. Забеляза, че много от учениците танцуваха на музиката, която бе започнала да свири преди няколко минути. - Искаш ли да танцуваме заедно? - попита той Елинор и подаде ръката си, за да хване нейната.

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

Докато танцувахме нямаше как да не забележа колко изящно се движеше. Като истенски специалист, докато аз се поклащах в ритъма на песента, но изобщо не можех да танцувам като хората. ВЪпреки това беше забавно. Елинор изглеждаше като свясно момиче, момиче с което човек можеше да общува.

Беше права, че на ново място с нови хора, човек трудно свикваше. Кейн имаше приятели, които се местеха всяка година. Сега разбираше какво са изпитвали като му казваха, че мразят всяка година да са новият в училище. Но при него не беше така. Догодина нямаше да се мести. Усети, че Елинор иска да го пита нещо, но не зададе въпрос, затова можеше да предположи какво е. Навярно искаше да знае какво прави тук. Сигурно повечето хора, които го заговореха щяха да се интересуват от това. Какво прави, вече бивш, ученик на Дурмщранг в Хогуортс? Затова реши да я изпревари.
 - Мога да ти разкажа, защо се преместих, но тук е много шумно. - Кейн махна с ръка към танцуващите ученици. - Какво ще кажеш да се разходим някъде?

Първоначално двамата се преместиха настрани от танцуващите и Кейн си взе няколко мъфина. Уви ги в една от кърпите, които бяха на масата.  
 - Ако ни се дояде нещо, докато се разхождаме - каза ѝ той като показа вързопа в ръката си. - Надявам се обичаш мъфини, защото някак ще ми е странно да нося в това телешко. Има и малко сандвичи. Та, къде предлагаш да се разходим?

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

„Ех, да се бях сетила да сипя малко по рано Верита серум” в бокалите, колко по интересно щеше да се получи. Вещицата благо се усмихна на младата си колежка, след което се изправи на крака и чукна два пъти по масата с топката на бастуна си. не привлече особено внимание с това си действие, освен погледите на околните преподаватели, а музиката продължаваше да дъни горските дебри. Последвана нови две почуквания придружени с репликата:
- Силенцио максима - над поляната за момент се изви леден вятър карайки всички присъстващи да настръхнат, а стъклените прибори дори се покриха със скреж. Музиката и по-голямата част от разговорите секнаха като прерязани с нож. Само от далечния край на поляната се чу крясъка:
- ... защото някак ще ми е странно да нося в това телешко. Има и малко сандвичи. Та, къде предлагаш да се разходим? - някакво гарванче крещеше в ухото на момиче застанало до него в настъпилата тишина. Всички погледи се отправиха натам и последваха подхилквания по негов адрес, което получи рязък прилив на кръв към лицето си.
- Както ви информира професор Андърсън, от тази година освен поста на преподавател по Черни изкуства - може би случайно изтърва защита - аз ще съвместявам и поста на велик инквизитор на Хогуортс. В тази си роля обявявам на всеослушание и първото си решение като такъв.
Последва кратка, но драматична пауза.
- Освобождавам настоящия Пазител на ключовете и дивеча в Хогуорт, поради некомпетентност и на негово място назначавам тук пристигналата госпожица Чадуик. Тя поема всички права и задължения от предшественика си от този момент насетне!
Незнайно от къде появилите се два кентавъра подхванаха под мишниците вече екс-пазителя на дивеча и го отвлякоха в дебрите на гората преди още той да успее да възрази срещу ненадейното си освобождаване.
- А сега, ако искате забавата да продължи... валс!
От мъгълските колони с доста мъка и първоначална съпротива зазвуча Old Russian Waltzes превръщайки рокът в класически валс. Сънбър седна с доволна усмивка, имаше съща така и доволно количество смаяни погледи. после се обърна към Рики.
- Спокойно мила, валсовете ще продължат само около десет минути колкото да си довърша вечерята на спокойствие, после пак ще се появи тази развратна музика която пусна Андърсън - кимна с глава зад гърба си.
- Хей, аз съм тук! - възропта преподавателя.
- З от З.М.М. е заместник скъпа моя, ще те оставя сама да отгатнеш какви са другите две думи - подхвърли и вещицата със загадъчна усмивка преди да се заеме с храната си.

Беше хубаво да си префект, но не и да развеждаш първокурсниците по стаите, вместо да прекарваш време с гаджето си. Бях сигурна, че той се забавляваше много повече от мен - трябваше да се правя на мила с децата, докато ги настанявам. Направи ми впечатление едно момиче, която беше първи курс, но определено не беше на 11. Всъщност беше по-голяма и от мен. А и много ми напомняше на някой.
- Извинявай, но знаеш ли, че приличаш убийствено на едно момиче от един сериал? - никакъв шанс тя да е участвала в American horror story, но наистина изглеждаше като една от любимите ми актриси Ема Робъртс.
Още повече се учудих като разбрах, че се казва Мадисън. Точно като героинята Мадисън. Уоу, това е странно. Както и да е, не можахме да си продължим разговора, защото имах още работа. Най-накрая бях готова и се зарадвах, че съм свободна, когато чух убийствен писък. Кой знае какво е станало сега. Сигурно някое 11-годишно си е забравило куклата вкъщи. Мне... оказа се, че гримовете на въпросната Мадисън са унищожени. Лошо. Тотално я разбирах, ако на мен ми се случи, сигурно ще получа някой удар. Съгласих се да й заема част от нещата си, като не й дадох от най-хубавите си неща, разбира се. Пазех доброто за специални случаи. Монтгомъри раздаваше заплахи насам-натам и като изключим леко изкуственото й държание, ме кефеше. Беше хубава и забавна, мисля, че щях да се разбирам с нея.
Вече свършила с работата си, най-после бях в стаята си и започнах да се приготвям. Имах час и половина, надявах се, че ще ми стигнат. Бях решила какво ще облека преди месец - черна къса рокля, черно кожено яке и черни високи обувки. Не мисля, че беше прекалено, все пак е парти и трябва да изглеждам невероятно. Изправих косата си, където загубих над половин час и беше време за гримиране. Там... загубих почти час. Е, малко щях да закъснея, какво толкова? Сигурно и останалите ми приятели щяха, особено Филуциус бяха известни с късното си появяване.
Вече минаваше 19:15, когато най-накрая излязох и намерих гаджето и най-добрият ми приятел да правят същото. Да, бях права, че ще закъснеят. Андерсън нямаше да ни се скара, е, поне на мен, така че ми беше все едно. Хванах Филип за ръката и тръгнахме към Забранената гора. Луциус и Лора щяха да се срещнат на самото парти. Вълнувах се! Това откриване на годината щеше да е много по-яко от всички останали досега.
Най-накрая бяхме на поляната и първото, което направих беше да огледам гостите. Бяхме изпуснали разпределението, но видях, че Мадисън се подвизава на слидеринската маса, което беше хубаво. Беше прекалила с грима, но... без коментар. Поне знаеше как да се облича. Лора изглеждаше страхотно както винаги. Андерсън се беше облякъл странно, а това яке... все едно бяхме в Антарктида, а не в Англия. Както и да е, дано не прави тази модна грешка повече. Алекс Ернандес също изглеждаше страхотно, както и нейното гадже Джеймс. Или не бяха гаджета? Не знам, но изглеждаха сладки. Седмокурсниците от Грифиндор също изглеждаха страхотно - Максимилиян, Иън и този на който му викаха Косъма. Може да бяха от тъп дом, но не мога да излъжа, че са грозни. Колкото и да бяха хубави, не можеха да се сравняват с гаджето ми, така че разкарах тези мисли от ума си. Направи ми впечатление една бабичка на учителската маса. Изобщо не ми вдъхваше доверие и май тази щеше да е Инквизатор на замъка тази година... Не я исках, въобще не харесвах побъркани старци и старици.
Седнахме да ядем. Хареса ми, че храната беше по-различна - имаше пица, бургери и всички нездравословни, но вкусни неща. Тази вечер щях да си позволя тези изкушения, нищо че си уж бях на диета. Всичко беше супер, обаче купонът някак не вървеше. Никой не танцуваше, всички стояха на едно място. А някак не ми се искаше да стана и да танцувам първа. Вече се бях нахранила и ми беше супер скучно. Бях облегнала глава на рамото на Филип и се чудех как да не заспя. И тогава изведнъж Мадисън стана и раздвижи нещата. Изнесе реч и започна да пее. О, определено харесвах това момиче. С компанията ни само чакахме това и отидохме на дансинга. Всеки държеше чаша с различен алкохол, като не пропуснахме да се подиграем на Едуард, който беше един от първите станали да танцуват. Да, той ми беше приятел, но танците не му бяха в кръвта.
След половин час почти всички бяха подпийнали и се раздаваха на песните. Пак ми доскуча.
- Искате ли да играем на нещо? Истина или предизвикателство? Или състезание кой ще изпие най-много? Все едно, просто да не скучаем. - може би не беше най-добрата идея, при положение, че на няколко метра от нас имаше учители, но какво пък...

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

Последна година тук. Хубаво е, че хванах сигурно първото парти в Хогуортската история. Не знам какво щях да правя след като завърша и честно казано не ми се искаше. А можех да остана да повтарям като най-добрият ми приятел - Косъма. Мама няма да е много доволна...
През целият път във влака спах, изморен от купона на който бях миналата вечер. Но поне се наспах и имах сили за още куфеене. Поляната в Забранената гора изглеждаше добре, Андерсън беше свършил отлична работа, затова му кимнах, показвайки, че съм доволен. За разлика от всички ученици аз не го мразех, нищо че беше ръководител на Слидерин, мен не ме интересуваха неща като домове. Стига да си як човек - не ми пука в кой дом си, с каква кръв си и прочие.
Стоях на грифиндорската маса и наблюдавах разпределителната церемония. Преди ми беше по-интересна, защото заглеждах новите попълнения на Хогуортс, но последните години не беше така. Новите бяха на 11, а аз на 17... нямаше как да стане. Трябваше ми някой на моята възраст, но вече съм бил с повечето от момичетата тук, което не ми харесваше... Исках някой нов.
И точно тогава, сякаш по поръчка, някаква бабичка насочи вниманието към себе си и към някакво младо момиче до нея. Щяла да бъде новият пазач на дивеча. Не ме интересува, беше красива. Хмм... ето че намерих жертвата си за тази вечер. Изпих един шот на екс, колкото да се развеселя малко и помахах на най-добрата ми приятелка Лидия. Усети, че ще отивам на лов... за момичета и се засмя. Страхотна усмивка, като цяло и тя беше много красива, но едва ли някога щях да погледна на нея като повече от приятелка.
Предположих, че госпожица Чадуик е малко по-голяма от мен, така че реших да бъда джентълмен. Роля, не отиваща особено на скъсаните ми дънки и кожено яке, но щях да опитам. Никога не са ми отказвали. Омагьосах една роза с помощта на "Орхидеус", благодаря, професор Грей, че ми показахте това заклинание. Момичетата винаги падаха в капана с цветята. Дискретно изчаках тя да стане от масата и веднага отидох при нея. От близо беше даже по-красива. Точно моят тип - тъмнокоса със сини очи.
- Здравей - усмихнах й се чаровно, подавайки й розата - За теб е - намигнах й - Ще ми окажеш ли честта за един танц?
Нямаше как да ми откаже. Бях прекалено готин. А и в този момент започна някаква бавна романтична песен - бях се погрижил и за това - малка молба към едно домашно духче, отговарящо за музиката.

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

За Лидия

Не бях осъзнала колко много ли липсваше Хогуортс през лятото. Не, че не се радвах на грамадното семейно имение, красивите вещи и спокойствието. Но през цялото време там беше толкова спокойно и всички се движеха толкова бавно, че за момент бях решила, че времето отказва да следва естествения си ритъм в къщата ни. Но тук всичко бе по старому. Непрестанния шум, жуженето на хилядите гласове, които се опитваха да се надвикат, учителите, които през цялото време наблюдаваха за реда и разбира се – магията. Тя се носеше във въздуха и като че ли от нея бе изтъкана цялата поляна. А това само направи усмивката ми още по-широка и ослепителна. Да, за първи път от много време бях уверене, че всичко ще бъде наред. И каквото и да ми поднесе съдбата, аз щях да го посрещна подобаващо.

Наклоних главата си леко настрани, когато дочух познат глас. Обрънах се бавно и устните ми бавно се извиха в дяволита усмивка. В очите ми блестеше онзи прелестен блясък, които се появяваше всеки път, когато в красивата ми главица се появеше нов план за следващото приключение. Свих леко рамене и погледнах преценяващо момичето. Пътищата ни се бяха засекли за кратко миналата година и почти бях убедена, че е една година по-голяма от мен и в Грифиндор, но името й се губеше някъде в мъглата са спомените ми.


- Винаги може да се опита, но ще бъде дискриминация да ме накаже заради невероятния ми поглед. – засмях се и се усмихнах леко на Лидия. След това погледът ми се премести към новата преподавателка. Честно казано на пръв поглед не изглеждаше особено страшна. Да, може би очите й гледаха заплашително към някой от съучениците ми, но това не означаваше, че имаше смелостта да накаже цялата зала, защото всички я дразнят. – Аз съм Ерис. – добавих и следващият й въпрос повиши настроението ми още повече. – Не знаех, че трябва да си избера конкретно правило. – погледнах я сериозно и преди да успее да ми отговори добавих: - А и те са толкова много, че съм сигурна каквото и да направя ще наруша поне 10 от тях наведнъж.  


+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

Кейн се усмихна. 
 - Не, гората звучи добре. Замъка може да го разгледаме някой друг ден. Все пак цялата година ще я прекараме там.
Кейн ѝ намигна с дясното си око. - Нямам нищо против от малко усещане за опасност. 

Двамата се отдалечиха от танцуващите ученици и учителите, които се навъртаха наоколо. Използваха суматохата, за да се изгубят от погледа на някой, който може да ги види. Известно време вървяха в тишина и никой не продумваше и дума. 
 - Може да пийна от това вино - наруши тишината Кейн. Ако щеше да ѝ разказва защо се е преместил можеше да го направи и на няколко чаши вино. Така можеше да ѝ разкаже без да мелодраматизира много. Не искаше да заприлича на някоя примадона, която постянно се оплакваше. Благодари, когато Елинор му подаде пълна чаша.
 - По-рано ме попита защо съм се преместил - продължи той след като отпи голяма глъдка. - Историята е много дълга затова ще ти разкажа накратко.
Кейн отпи още веднъж от чашата, този път пресушавайки я. Тя щеше да е първият човек на когото той разказваше това. Освен майка му и пастрокът ѝ, най-близките му приятели, които се брояха на първите му два пръста на едната ръка, никой друг не знаеше.
 -Първите четири години от образованието си ги прекарах в Дурмщранг. Училището е много добро и аз се чувтвах добре там. Майка ми работеше за местинят магьоснически вестник, а баща ми беше аврор. И то много добър при това. 
Усети как тя го гледа мълчаливо, навярно щеше да го попита защо говори в минало време. Сигурно си бе помислила, че е сирак. 
 - Майка ми сега работи за Пророчески вести - обясни. - Започна след като се преместихме тук, но избързвам. През лятната ваканция между първи и втори курс... - преглътна. - Тогава се случи. Баща ми беше поел една задача, да проследи и залови един смъртожаден, за който се говореше, че обикаля околностите. Загина изпълнявайки тази задача и аз бях...
Кейн спря и наклони глава към виното. Взе бутилката от Елинор и си напълни чашата отново, след което отпи. 
 - Приехме го много тежко, но няколко години по-късно майка ми се влюби отново. Този път в мъгъл. Ожениха се и ето ни тук. Сега живея с мъгъл в къщи и упражнявам магията си в гаража. - добави опитвайки се да разведри обстановката. - Извинявай. Не исках да звуча толкова... толкова... - Кейн се почеса, - депресиращо.

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

засегнати в поста: Анъдрсън, Дорик, Ерис, Емили, Кейн Грифин, Ели, Иън и Рикки



Пазача на дивеча бе напуснал преподавателската маса, след това преподавателката на пророкуване бе хукнала на някъде... Сънбърн видя зеления проблясък, само защото точно тогава се бе загледала към отдалечаващите се навътре в гората деца. Рязко се надигна на сподели на света:
- Гъриндълолите го **** * ** мъфин ***** * ******** в **** на ****** ** **** **!
Макар музиката да кътеше и репликата ѝ да не се чу далече цветята на преподавателската маса повяхнаха, ушите на седящия до нея Андърсън светнаха в ярко червено подобно на морски фар в безлунна нощ, а всички еклери станаха солени. Преподавателя по астрономия който тъкмо се канеше да си вземе един мъфин панически дръпна ръката си от тях и започна отривисто да я трие в мантията си.
Вещицата протегна ръка и сграбчи Андерсън за яката на тъмнозелената му риза, като го надигна да се изправи. Беше удивително яка за грохнала старица.
- Кажи ми, че си поставил възрастова бариера около поляната!
Явно защитните му механизми за самосъхранение реагираха преди още мозъка да е обмислил какво и защо става и изпратиха спешна заповед към устните му:
- Да. Да разбира се!
Жената го пусна и попита отново, този път с по-спокоен глас:
- Постави ли възрастова бариера около поляната? - някак си знаеше, че преподавател дал алкохол на малолетни, които все още не могат да контролират магията в себе си когато са трезви, не би се сетил за нещо такова като възрастова бариера. Затова и не се изненада на получения отговор.
- Въобще не ми хрумна за това.
- Задействали са се по-рано, но за мен е твърде рано, така че се ориентирай към прибиране на тази пасмина в замъка, а аз ще отговарям пред когото трябва ако се стигне до това.
- Партис Темпорус - масата пред нея, барабар с няколко от ястията се раздели на две и тя закрачи напред през празнуващите, като същевременно надигна бастуна си във въздуха и направи някакво движение с него на което са способни единствено гимнастички с тридесет годишен стаж и липсващи кости в китките.
- Аорте Тксхуа кухов тксхайа чауъ - проблесна синьо-ляла светлина и от жезълът ѝ пръсна удърна вълна преминала през цялата поляна и вкарваща във всеки докоснат меката топлина на лечебната магия премахваща алкохолът от кръвта на всички присъстващи.
Закрачи напред като почти веднага се сблъска с някакъв грифиндорец стискащ за китката подпухналата си ръка.
- В болничното крило веднага! - нареди тя на момчето викащо по новия пазач на дивеча.
- Но... - пробва се да възрази той.
- Веднага, преди да съм отнела 10 точки на Грифиндор! - не обърна му обърна повече внимание и продължи целеустремено напред, но и се наложи да използва Флипендо, за да раздели група ученички, като катурна грифиндорка и слидеринка на земята, но момента нямаше време да ги наказва за не пристойно поведение.
- С вас двете ще обсъдим поведението ви по-късно - закани се тя към Емили и Ерис, прекрачи ги навлезе в гората в посока двете гарванчета, които щяха да понесат праведния ѝ гняв ако ги хванеше с алкохол. Нямаше значение, че алкохолът бе предоставен от преподавател.

ЗММ написа:
Иън Бримстоун има една седмица да напише два РП поста в болничното крило. Ако не изпълни задачата от Грифиндор ще бъдат отнети 10 домови точки.