В самото начало

Филип бе станал рано тази сутрин. Може би, защото бе легнал рано. Снощи му се спеше. Болеше го корема. Но днес всичко е добре. Чувстваше се жизнен и изпълнен с енергия. Реши да се поразходи из замъка, защото надали толкова рано щеше да има някой буден с когото да си поприказва или пък да се бъзика. Щом излезе извън сградата на замъка, видя едно момиче да се насочва точно към Забранената гора. Е, все пак имаше някой буден. Но, какво щеше да дири там толкова рано? Не я познаваше, но мислеше, че беше от Грифиндор – домът, от който беше и Лора – приятелката на Луциус – неговият ‘‘брат‘‘.

Реши да разбере какво ще прави по това време на това забранено място. Не я ли бяха учили, че не трябва да ходи там. Не че Филип щеше да спазва правилата, но все пак това беше крехко момиче. Не трябваше да броди там съвсем сама.

За да не го забележи се криеше зад дърветата и храсталаците. Не искаше да я притеснява. Ако навлезе в дълбините на гората щеше да се намеси, но засега реши да си стои мирно и кротко. Тя викаше ФРИ. Това явно беше някакъв неин домашен любимец. Филип не обърна внимание  на действията й, но внимателно бродеше зад нея. Докато не реши да го изненада. Тя бе видяла къде се криеше слидеринецът.
- Спри! – каза ясно момичето.
- Ти ся кво. Ще ме стряскаш ли? Кво искаш бе, бебешок? – попита Филип и на лицето му се появи налудничава усмивка. Той самият се засмя на думите си.
- Много ме е страх от тебе, сладурано. На лоша ли ще ми се правиш ся? Какво дириш в забранената гора толкова рано сутринта ? – рече той.

Момичето не отдели пръчката си от лицето на Филип. А след това и му хвърли находчив поглед, който накара слидеринецът да се замисли за живота си и момичетата. Не всички бяха мили и грижовни. Имаше и истински бедствия.
Търсела домашния си любимец. Кой знае какъв е помияр, че да го търси в забранените зони на замъка. След това въпросното момиче се опита да се направи да ударена, че не й пука кой стои пред нея и зададе въпроса на Филип с гръб към него. Правеше се на много хитра, но в същото време не беше такава. Не изчака отговор. Отново бе започнала да се провиква като маймуна.
- Аз ли? Дойдох да се разходя, защото все още няма никой буден, но като гледам неземните красоти също стават толкова рано. – казва Филип, подсмихвайки се. Ето това го бе казал нарочно. Няма да му обръща внимание тя, че за коя се мисли. Сега ще й даде да разбере. Само да мирува и да чака. Ще види тя, дали другият път няма да го гледа право в очите. Домашен любимец ли е, кво е, не го интересува, Филип искаше внимание. Не обичаше да му се обръща гръб. Затова сега щеше да й даде да разбере.
- Я ми кажи сега, маце. Ти имаш ли си гадже? И първо как се казваш естествено. Няма да мога да се оженя за теб без да знам името ти. – рече слидеринецът и я целуна нежно по ръката.
- Разтапяй се, хитрушо. – помисли си Филип на ум. Ако в този момент Алания го бе видяла щеше да има скандал. Обаче тя сега я нямаше, а Филип искаше да си поиграе с това младо месце..

- Ева Алдрик Янси. Грифиндор. Първи курс. – здрависа се с Филип. Мамицата й. Правеше се на много хитра. Какво искаше. Но пък точно такива му се харесваха на Филип. Недостижими.
- Нямам гадже и изрази като ‘‘маце‘‘ не са подходящи по адрес на една дама. – каза тя.
Ето това бе черешката на тортата. Какво беше това момиче. Слидеринецът стоеше пред нея в цялата си прелест и се чудеше как може да има толкова сприхави момичета. Тея не искаха ли гаджета. Това девойче, ако продължаваше в същия дух скоро нямаше да има закрила до себе си. Щеше да върви сама напред. Без да има рамо, на което да поплаче и длани, в които да се чувства защитена. Но пък какво от това, Филип си имаше Алания. Но все пак му беше интересно дали това момиче щеше да преглътне егото си и да започне да флиртува с него. Или поне да отговори на неговите схватки. Но трудното е най-сладко, нали? Луциус му беше казал, че тези, които се държат на положение и се правят на недостижими са най-вкусните мацета.
- Фри е срамежлив. Може би ти го притесняваш. – рече Ева.
- Аз ли? Я си гледай работата. Аз по-скоро да го привлека към себе си, а не да го притеснявам. – отвърна Филип. Ей тая се правеше на много важна. Слидеринецът усещаше, че няма да я приеме към приятелите си. Не заслужаваше да му бъде наречена приятелка. Тя само мислеше за своя домашен любимец. Каква пикла. Да се омъжва за него тогава. Фри и Ева – чудесна двойка. Щом го търсеше така съсредоточено явно бе важен за нея. Тогава Филип бе съгласен да им бъде кум. Той щеше да държи за ръка прекрасната Алания, а Ева някакво космясало животно. След това момичето свали мантията от гърба си и я подхвърли към слидеринеца.
Но той отказа да я подържи. Щом тя щеше да си играе с него, значи и той трябваше да отвърне по същия начин.
- Ей, малката. Не ми се прави на много хитра. – каза Филип, взе мантията от ръцете й и я хвърли на земята. След това я подпра на едно дърво. В този миг се сети за случката с Алания. Харесваше му да си играе така с момичетата. Подпра тялото си върху нейното. А ръцете си сложи от двете страни на главата й. Очертаваше се същата сценка като с любимата му слидеринка. Той я целуна по врата бавно и нежно. След това се доближи до устните й. Носовете им си комуникираха, а устните им бяха на милиметри разстояние. Той придвижи устата си към нежното й ушенце и й подшушна:
- Такива като теб са най-вкусни за папане. Но знаеш ли какво е по-сладко?
Направи кратка пауза, а след това рече:
- Алания Лодж.
След това се отдръпна от нея, щипна я за бузите, обърна се с гръб към нея и й каза:
- Успех с търсенето на любимия. 

Докато вървеше с гръб към нея, Филип усети силна болка в ръката. Това момиченце я беше извило така болезнено, че на слидеринеца му се искаше да я фрасне по лицето, за да види откъде изгрява Слънцето. Но реши да потърпи още малко, защото не всички проблеми се решават чрез насилие. Ева опря пръчката си до врата му и каза изречение, което накара погледа на Филип да се промени. Мигновено се появи усмивка на лицето му. Тази малка пикла се правеше на голямото добро утро, лети все още във въздуха и трябва да се приземи на земята възможно най-скоро. След това го пусна да си поеме въздух:
- Обичаш да си груба, а ? Е, значи си и дива в леглото. Няма лошо, трябва да го проверим. - Филип отново пазеше самообладание и я дразнене при всяка възможност. 
Внезапно се чуха стъпки. Ева си мислеше, че слидеринецът е някакъв страхливец, но я да си гледа работата. Тъпачка. 
- О не, не си познала малката. Ти отивай където искаш, а аз поемам право към замъка. Няма какво да правя с теб повече тук. - каза Филип и си тръгна.