Стиховете на Бриана Петрова

Тук ще публикувам някои от стиховете, които пиша.

Светъл мрак.

Мрачно е сега навън, есен е, вали.

Вътре в мен е светло, лъжа се, нали?

И сълзите ми ще спрат, питам се, дали?

Времето минава пак и все така вали.

Викат идва пролет, вярвам ли, не бих.

Зима ще е утре, страх ме е, не скрих.

И пак ще бъде студ, но някак си по-тих.

Думите остават лед, изписан като стих.

Самота или съдба е, кое е, не гадая.

Дано е само сън, желая, но не зная.

И събудих се за час, усетих сякаш Рая.

И заспах отново в Ад, знаейки за края.

Мрачно е сега навън, есен е, вали.

Вътре в мен е светло, лъжа се, нали?

И сълзите ми ще спрат, питам се, дали?

Времето минава пак и все така вали, вали, вали.

Браво! Страхотно е, очаквам още стихове от теб Влюбеен

by **Рок Хауърд** Вто Май 30 2017, 19:53

Харесва ми, искам да видя и друго

Мръсният - Човекът

Тишината прикрива следите му мътни.

Вятърът къса косите му пак.

Очите кървят на струите плътни.

Рони се бавно черния лак.

Драска стената и чака да грее.

Човекът тъй грешен, изгаря навред.

Смъртта и живота в едно той да слее.

Душата му черна, а в тялото блед.

Писъци, крясъци, стонове плач.

Рани дълбоки със мъничко сол.

Грях и омраза от сутрин до здрач.

Човекът се ражда и тръгва си гол.

Много са силни, особено второто. Супер са, не се двоуми да качваш още Ооо

Продажба

Падат сиви капки дъжд, пече и Слънце някак черно,

Изгаря в пепел жълта ръж, идва кърваво Инферно.

Вятър духа тъй зловещо, чупейки вековни клони,

Хората убиват хора, душите сменят за жетони.

Миришещо на тиня, блатото отрова блика,

Зъби там живота ръфат, режат му на две езика.

Духовете зли и демони във кърви стискат,

Жалкия човек поробен, мършата докрай си искат.

Вещици летят високо, гаргите кръжат безброй,

Хората са днес вечеря, мишки идат на порой.

Че без душа не става, Дяволът им взе това,

Хората изпити, сухи, дуят траурна тръба.

Хвърлят пачки, лепят вратите си с пари,

Ама нищо не помага, всеки бавно ще гори.

И в сажди стана всичко, чумата ги умори,

Алчните ни люде скъпи, смъртта с живота ги дари.

И почват да се молят ниско долу, удрят даже колене,

Господи прости ми, Боже, днеска ада ме зове.

И Бог им рече „Аз простих ви, вие сте сега на ред,

За неверниците клети, идва край, а не обет“.

И спуснаха се черни косми, черни гърбави рога,

И хванаха през кръст човека, влачеха го до ръба.

Яма имаше открита там, тегаво бе, мъчно, гадно

Човека вече труп се свлече, както тялото му хладно.

Убита с камъни - кучка докрай!

Порочна и гола мирише на грях.
Повтаряха всички, но аз и не спрях.
Сочеха пръсти със погледни злобни.
Малки души в тела неудобни.

Махни се от тук, гонеха, крещяха.
Сърп от омраза в гърба ми опряха.
Покварна си ти с душа омърсена.
С дяволска болест до кръв заразена.

Самотна, студена, от болка пропита.
Усмихвах се някак, но тъжна, сърдита.
С треперещи пръсти докосвах земята.
Макар да умирам подушвах цветята.

И камък след камък по мене летеше.
Мразена, стъпкана, злъч там ехтеше.
И ето хората тъжни, жадуваха мъст.
Издъхвайки вдигнах им средния пръст.

- Катрин Пиърс

До Рая и назад

Бягам, не спирам, мракът ме гони.

Бягам, не виждам, пада нощта.

Бягам, потъвам, пътят се рони.

Бягам, умирам, изгасва свещта.

Питам, къде съм, това ли е Рая?

Питам, умрях ли, защо ли съм тук?

Питам, сгреших ли, нищо не зная.

Питам, не чувам, ни писък, ни звук.

Търся пътека към стара могила.

Търся табела, врата със звънец.

Търся живот и даже изгнила,

Търся подкрепа от някой светец.

Върни се ми каза глас от небето.

Върни се ме бутна нещо обратно.

Върни се и бързо заби ми сърцето.

Върни се сгрешихме, "сори" стократно.

Разбирам, отвърнах и плеснах ръце.

Разбирам и тръгнах обратно с усмивка.

Разбирам и бягах с разбито сърце.

Макар съживена, аз съм щастливка.

Погребение

Тъжни камбани траурно бият.

Черни забрадки жените поставят.

С длани мъжете сълзите си крият.

Тъжната вест не ще да забравят.

Мъглата злокобна бавно се стича.

Човекът изсъхнал надолу пътува.

Демонът грозен на смърт го обрича.

С камък издялан и Дявол пирува.

Кой ли е този? Подпухнал и сух.

Тялото грешно се бавно разлага.

Бавно отделя се мъчният дух.

Страшен гробар капакът му слага.

Това е човекът! Продаден и сам.

Провикна се някой и камък отправи.

Всички отиваме право натам.

Уби се до него и гордост остави.

by Sponsored content

Стиховете на Бриана Петрова

Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова

Re: Стиховете на Бриана Петрова