Re: Едно малко по-различно начало на учебната година в Хогуортс / Масово РП

by Miss. Death ♥ Сря Авг 30 2017, 02:10

За Лидия и Ерис

Питието във ръката на Емили беше петото.. или шестото.. Чакай а не беше ли шестото питие със онова сладко момче от Слидерин със, което беше танцувала преди десетина минути? Вече им беше изгубела бройката. Но важното беше, че бе получила това, което искаше: замъглено съзнание, беше се пуснала по течение. Движеше се между тълпата и танцуваше. Въпреки алкохола, отново нещо й липсваше. Въпросното момче, бе задържало вниманието й десетина минути и след това отново беше изгубило интереса й. Никой, тук все още не бе успял да прикове вниманието й и да за запълни самотата й. Намръщи се леко и остави полу празната чаша на една от масите и тръгна из тълпата. Някъде тук бяха и нейните "приятели", които очевидно предпочитаха да се забавляват без нея. Щеше да им го върне това. Безсрамници, нима не знаеха, че Аверил винаги получаваше това, което поиска. Без значение, последиците и щетите след това. Ако имаше нещо, което беше научила от осиновителите си беше, никога да не започва отмъщение, докато е ядосана, защото все пак то беше най-сладко когато бе добре обмислено и изпълнено бавно и точно.

"- Кое правило мислеше, да нарушиш този път?"

Вървеше между тълпата, когато един познат глас я изкара от мислите й. Бе го чувала някъде и преди но къде? Мозъкът на тъмнокосото момиче, започна бързо да прехвърля спомени един след друг: партитата, нощите в, които се беше скитала сама във гората. "Не. Не е от там. От някъде другаде ми е познат". Емили тръгна леко глава и тъмно кестенявите къдрици се разпръснаха по рамене и лицето й. Аверил приглади непокорните си кичури а съзнанието й отново я изпрати някъде другаде из спомените й. - В кулата на Грифиндор! Да точно там. Там беше, чувала този глас. Огледа се докато, не намери притежателя му и тръгна към него. Пресегна се през една от масите и взе нова пълна чаша от ръката на едно усмихна му се и продължи докато не стигна двете момичета. Едното наистина беше от Грифиндор, но за жалост не помнеше името на въпросното момиче. Все пак Аверил, рядко се задържаше в общата стая, за да клюкари със другите момиче, кое момче какви мускули има или други подобни неща. Погледа й се плъзна към другото момиче и се усмихна лукаво. Шоколадовите очи заблестяха със желание. Ерис Фрост - много добре познаваше момичето от Слидерин. Не веднъж я бе виждала по купони и да нарушава правилата. Повдигна леко чашата си към двете момичета за поздрав и отпи.
- Дочух, че ще нарушаваме правила тази вечер? Колкото повече, толкова по-забавно не мислите ли? - Усмихна се отново на двете момичета. Ако имаше нещо, което да обича повече от начина, по който алкохола изгаряше гърлото й това беше адреналинът, който я изпълваше докато нарушаваше всяко едно от правилата на това училище. Все пак правилата бяха създадени да се нарушават нали така? - Забравих да се представя - Емили Аверил.

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

by З.М.М. Сря Авг 30 2017, 10:49

засегнати в поста: Анъдрсън, Дорик, Ерис, Емили, Кейн Грифин, Ели, Иън и Рикки

Пазача на дивеча бе напуснал преподавателската маса, след това преподавателката на пророкуване бе хукнала на някъде... Сънбърн видя зеления проблясък, само защото точно тогава се бе загледала към отдалечаващите се навътре в гората деца. Рязко се надигна на сподели на света:
- Гъриндълолите го **** * ** мъфин ***** * ******** в **** на ****** ** **** **!
Макар музиката да кътеше и репликата ѝ да не се чу далече цветята на преподавателската маса повяхнаха, ушите на седящия до нея Андърсън светнаха в ярко червено подобно на морски фар в безлунна нощ, а всички еклери станаха солени. Преподавателя по астрономия който тъкмо се канеше да си вземе един мъфин панически дръпна ръката си от тях и започна отривисто да я трие в мантията си.
Вещицата протегна ръка и сграбчи Андерсън за яката на тъмнозелената му риза, като го надигна да се изправи. Беше удивително яка за грохнала старица.
- Кажи ми, че си поставил възрастова бариера около поляната!
Явно защитните му механизми за самосъхранение реагираха преди още мозъка да е обмислил какво и защо става и изпратиха спешна заповед към устните му:
- Да. Да разбира се!
Жената го пусна и попита отново, този път с по-спокоен глас:
- Постави ли възрастова бариера около поляната? - някак си знаеше, че преподавател дал алкохол на малолетни, които все още не могат да контролират магията в себе си когато са трезви, не би се сетил за нещо такова като възрастова бариера. Затова и не се изненада на получения отговор.
- Въобще не ми хрумна за това.
- Задействали са се по-рано, но за мен е твърде рано, така че се ориентирай към прибиране на тази пасмина в замъка, а аз ще отговарям пред когото трябва ако се стигне до това.
- Партис Темпорус - масата пред нея, барабар с няколко от ястията се раздели на две и тя закрачи напред през празнуващите, като същевременно надигна бастуна си във въздуха и направи някакво движение с него на което са способни единствено гимнастички с тридесет годишен стаж и липсващи кости в китките.
- Аорте Тксхуа кухов тксхайа чауъ - проблесна синьо-ляла светлина и от жезълът ѝ пръсна удърна вълна преминала през цялата поляна и вкарваща във всеки докоснат меката топлина на лечебната магия премахваща алкохолът от кръвта на всички присъстващи.
Закрачи напред като почти веднага се сблъска с някакъв грифиндорец стискащ за китката подпухналата си ръка.
- В болничното крило веднага! - нареди тя на момчето викащо по новия пазач на дивеча.
- Но... - пробва се да възрази той.
- Веднага, преди да съм отнела 10 точки на Грифиндор! - не обърна му обърна повече внимание и продължи целеустремено напред, но и се наложи да използва Флипендо, за да раздели група ученички, като катурна грифиндорка и слидеринка на земята, но момента нямаше време да ги наказва за не пристойно поведение.
- С вас двете ще обсъдим поведението ви по-късно - закани се тя към Емили и Ерис, прекрачи ги навлезе в гората в посока двете гарванчета, които щяха да понесат праведния ѝ гняв ако ги хванеше с алкохол. Нямаше значение, че алкохолът бе предоставен от преподавател.

ЗММ написа:
Иън Бримстоун има една седмица да напише два РП поста в болничното крило. Ако не изпълни задачата от Грифиндор ще бъдат отнети 10 домови точки.

by Рикки Чадуик Сря Авг 30 2017, 11:54

Рикки едва се сдържа да не се разсмее от наивния му въпрос.

- Що за въпрос е това? Май си забравил че се намираме в училище за магия, където ти самият си ученик.

Сините й очи блестяха на лунната светлина и когато отново прочете мислите му, се ухили.

- Много бързо се отказваш.

Тя извади пръчката си и той я изгледа стреснато, но с едно махване ръката му си беше отново в нормалния вид, все едно че никога не е била изгаряна.

- Това - кимна тя към дланта му - ти беше за урок да не ме подценяваш. Може и да се мислиш за голям сваляч, но не си мисли че ме познаваш или че съм като празноглавите ти съученички. Ще бъде добре да запомниш че всеки магьосник си има своите малки тайни.

С тези думи тя му смигна което го обърка още повече. Иън вече нямаше съмнение че жената пред него беше луда. В този момент двамата чуха шум и се обърнаха да проверят какво го издаваше. По лицето на Рикки се разля широка усмивка, когато видя че източника на шума не беше нищо повече от един хипогриф. Тя внимателно направи крачка към него и се поклони ниско без да откъсва очи от неговите. След известно време хипогрифа също наведе глава към нея и тя го прие като знак да се приближи. Протегна ръка и го помилва по главата.

- Прекрасно създание. - Каза тя нежно на хипогрифа преди да се покатери отгоре му, сетне се обърна към Иън със закачлива нотка в гласа. - Идваш ли?

Той вече беше сигурен че тя напълно си е загубила ума. Допреди малко му съскаше и му даваше ясно да се разбере че не иска да има нищо общо с него, а сега го питаше дали ще лети с нея?! Тъй като той се забави с отговора, тя не се сдържа и се ухили.

- Спокойно, не хапя.

Той беше готов да възрази че не е съвсем сигурен, но се отказа защото не искаше да изглежда като страхливец какъвто в никакъв случай не беше. Вместо това направи крачка напред и се покатери до нея върху хипогрифа. Не харесваше особено хипогрифите и предпочиташе да лети на метла, но пък компанията определено си я биваше така че щеше да го преглътне някак. Броени секунди по-късно те вече се носеха над забранената гора. Тя разпусна косата си от кока в който беше вдигната и вятъра я разпиля, запращайки няколко кичура в лицето му. Косата й беше мека като коприна и ухаеше прекрасно с аромат който за момент го омая. Отне му няколко секунди да осъзнае че тя беше пуснала ръце от хипогрифа и ги беше разперила настрани, а смеха й оттекваше в ушите му. Добре де, тази може и да беше пълна откачалка, но Иън трябваше да заключи че определено си я биваше. Когато стигнаха края на гората и хипогрифа започна да кръжи над езерото Рикки внимателно се изправи на гърба му.

- Луда ли си, сядай веднага! - Извика Иън.

Но той не беше предвидил това което тя възнамеряваше да направи. Тъмнокоската изчака хипогрифа да се снижи достатъчно и грациозно скочи от хипогрифа изчезвайки под тъмната повърхност на езерото. Иън изруга на ум, но осъзна че не знаеше дали тя може да плува и нямаше друг избор освен да скочи след нея. Не че беше сигурен как точно ще се измъкнат от средата на езерето и като нищо можеха да се удавят и двамата, но поне трябваше да опита. Внимателно се изправи и скочи във водата. След секунди изплува на повърхността поемайки си въздух и плюейки, но от Чадуик нямаше и следа. Водата беше ледено студена и той едва се сдържа да не изругае отново. На тази определено й хлопаше дъската. Той тъкмо щеше да се гмурне отново за да я търси когато нещо иззад него го изпръска и той се обърна, а очите му се разшириха. Тя беше зад него заливайки се от смях, но друго привлече вниманието му. Тя се беше трансфигурирала в русалка. Тя внимателно се премести във водата така че да застане пред него.

- Хайде, хвани се за мен.

Очите му отново се разшириха от изненада. Предишния път когато се опита да я докосне тя го изгори жестоко, а сега искаше той да се хване за нея. Поклати невярващо глава но все пак се подчини и обви ръце около кръста й.

- Сега си поеми дълбоко въздух.

Тя внимателно го изчака няколко секунди преди да се гмурне във водата и за миг всичко около Иън се превърна в огромно размазано петно, преди да осъзнае че се движат под водата с невероятна скорост. Няколко секунди или минути (Иън не беше сигурен) по-късно те отново се показаха над водата и той ококори очи от изненада поемайки си въздух. Бяха стигнали до брега на езерото, а зад поляната се виждаше замъка.

- Вече може да ме пуснеш. - Гласът й го извади от унеса му и той я пусна изкатервайки се на брега с тракащи зъби.

След няколко секунди тя също се беше изтеглила от водата и протегна ръка към опашката си, която той се възползва да огледа по отблизо. Беше златиста и подчертаваше бледата й кожа. Едва бе имал време да си го помисли когато тя изчезна и той осъзна че Рикки отново се беше трансфигурирала и пак беше със светлосинята мантия, но за негово учудване беше съвсем суха. Тя се изправи и застана над него протегнала ръка. За момент той усети как топлина се разлива по цялото му тяло и след няколко секунди беше съвсем сух. Тя отпусна ръката си и седна отново на тревата.

- Е, беше забавно нали? - Каза като се ухили изчаквайки отговора му.

by Иън Бримстоун Сря Авг 30 2017, 15:56

Да, тя определено беше луда. Напълно изгубила ума си. Но преживяването си го биваше. Като започнем от летенето на гърба на хипогриф, разкритието, че е русалка, а после и цялото плуване. Бях впечатлен. И изигран... За първи път виждах русалка, извън филмите и сериалите. Мислех, че те живеят само в морска среда, не съм очаквал, че могат да излизат на брега или пък да правят магии. Бях подценил Рикки - тя беше повече от красиво лице и хубаво тяло. Сигурно е хубаво да си русалка... не е нужно да ходиш на фитнес всеки ден, като мен, за да имаш релефа. Нечестно е.

Имах само няколко секунди да огледам опашката й и тъкмо щях да огледам и горнището й, което беше като да гледаш момичета по бански, когато тя отново си беше с нормалните дрехи. Мамка му. Закъснях. А на всичкото отгоре замръзвах. Рикки протегна ръка над мен и изведнъж се затоплих. Беше въпрос на секунди преди да изсъхна. Наистина впечатляващо.

- Като изключим факта, че беше застрашаващо живота, да, беше забавно - засмях се - Съжалявам, подцених те - не беше много в мой стил да се извинявам, но какво пък. Не беше и в мой стил да летя на хипогриф и да плувам с русалка - Значи цялото нещо със затоплянето и изгарянето е твоята сила? Тоест като русалка? Мислех, че всички морски животни живеят само във водата. От колко време си русалка? - щом ме изтърпя досега, щеше да изтърпи малко въпроси от моя страна.

Знам, сигурно бях страшно досаден, но ми беше интересно. Все пак трябваше да я опозная. Дори да не станеше нещо между нас, щеше да е яко да я имам поне за приятел. А и все пак... не всеки ден срещаш русалка, която може да разпиташ.

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

by Рикки Чадуик Сря Авг 30 2017, 16:24

Тя отново се засмя, но усмивката определено й отиваше и караше очите й да греят.

- Твърде много въпроси задаваш.

Но все пак реши да му отговори.

- От колко време се трансфигурирам в русалка? От много години. Но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре ти си първия който ме е виждал да го правя. А колкото до силите ми, това е само много малка част от нещата които мога да правя. Но всяко нещо с времето си. Колкото до това дали живея във водата, може и да се трансфигурирам във водно създание и да задържам дъха си под водата колкото време поискам, но си оставам човек, а хората живеят на сушата. Въпреки че понякога водния свят е толкова по красив. - Кимна тя към езерото. - Когато аз учех в Хогуортс винаги се измъквах нощем и обикалях дъното на езерото. Казват че езеряните са опасни, но когато ги опознаеш и се сприятелиш с тях всъщност са много дружелюбни.

Тя обви коленете си с ръце и зарея поглед някъде отвъд тъмните води.

- Одеве когато ти казах че мразя розите изглеждаше доста изненадан. Истината е че мразя всичките тези романтични и сантиментални глупости. И сигурно ще се изненадаш да разбереш че мразя и Свети Валентин. Целия "празник" е превърнат в ужасна комерсиална сбирщина от безполезни боклуци; сълзливи картички, летящи купидони. Честно казано аз лично смятам че има нещо доста зловещо в летящи бебета с лъкове и стрели.

Тя отново се засмя гледайки втрещената му физиономия.

- Май за пръв път чуваш момиче да казва че мрази Свети Валентин?!

Но физиономията му й беше достатъчна и тя не дочака отговор.

- Както и да е. Сега може ли аз да ти задам един въпрос? Защо добре изглеждащо момче като теб изобщо се занимава с мен? Съученичките ти не са ли достатъчно хубави или вече си се позабавлявал добре с повечето от тях? Ами момичетата от другите домове? Сигурна съм че има все някоя на твоята възраст - тя наблегна на думите "твоята възраст" - която би искала да бъде с теб.

В очите й имаше странно пламъче и той не разбра наистина ли я интересуваше или просто се опитваше да поддържа разговора.

by **Рок Хауърд** Сря Авг 30 2017, 17:01

Влакът наближи целта си и Рок прибра книгата, която четеше и стана. Обикновенно по това време сменяше мъгълските дрехи с официалната училищна мантия. Тази година обаче дрескодът я бе заменил с "удобни дрехи" , затова седмокурсникът просто си взе багажа и излезе в коридора присъединявайки се към тълпата ученици, които слизаха от експреса. Като стана дума за дрехи неговите бяха: жълто-оранжева риза с къс ръкав, черни, кадифени панталони и шарена кърпа, която бе вързал около врата.
Ето ти изненада. Първо празненството за начало на учебната година, нямаше да е в Голямата зала, а в Забранената гора. И второ имаха нов пазач на дивеча - привлекателна, по високите критерии на Рок брюнетка. Момчето повече го интересуваше, как би реагирала ако го хване в гората. Предшественикът й проявяваше известна толерантност и се спогаждаха.
Стигнаха до мястото на празненството. Докато сядаше на домовата маса хафълпафецът се огледа. Както и предишните години подредбата беше на ниво. Отначало бе досадната обаче нужна встъпителна част съдържаща: приветствена реч, представяне на новите преподаватели - имаха такива по астромия и зсчи и церемонията по разпределяне на първокурсниците. А после дойде ред на угощението, към което гладния Рок пристъпи без да губи време...

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

След дългия път, който пропътуваха сега бе време за малка почивка или по-скоро се водеше като настаняване и време за подготовка. Андерсън с добра нагласа бе решил да накара учениците да разпуснат, това му допадаше доста. И в момента, когато слязоха от влака, Луциус се радваше, че не бе станал префект. Това да разкарваш някакви глупави първокурсници бе толкова.. досадно. А тази година неговата добра приятелка Алания бе сама, защото Елизбает бе отвлечена и някой бе решил да не сложи някой временно. Съжаляваше я за момент. Но само за момент. Той и Филип се отдалечиха и от Лора, която също отиде при грифиндорци.
Хубавото на пътуването бе, че с нея се бяха сдобрили и сега не се обвиняваха кой бил виновен и кой не. Може би Филип ги беше сдобрил честно казано, с онази му дълга и прочувствена реч. Това бе най-добър приятел. Мортис щеше да му се отплати с бутилка водка на партито.
Докато мислеше за това какво ще пие, разбира се, вече слидеринци бяха стигнали подземията и по-точно общата им стая. Липсваше му този мрак, тази обстановка, тези факли огън вместо някакви настолни лампи. Алания стоеше като някакъв лидер или изглеждаше по-скоро като директор, пред вратата на стаята, като преди да влезнат всички тя каза паролата "Мътнород". Глупавото бе, че на всяка седмица паролата се сменяше.
Всички започнаха трескава подготовка. Днес всеки можеше да е с каквито си дрехи си поиска, за това повечето, най-вече момичетата бяха превъзбудени. То не се размятаха гримове, то рокли, а някаква руса първокурсничка бе изпаднала в истерия и се чуваше чак до стаята на момчетата. Без грим няма да умреш все пак, нали?
Той и Филип както винаги лежаха и обсъждаха всякакви теми, момичета и алкохол. Дори вече бяха изпили тайно, тайно половин бутилка водка и сега вече миришеха на бъчва. Лора и Алания едва ли щяха да имат против, защото и те също като тях щяха да се напият тази вечер. А това пиене се отрази и на времето. Не обръщаха внимание и за малко щяха да закъснеят. Бе станало седем часа, когато трябваше да започне празненството. Чак тогава двамата започнаха да сменят дрехите си. Луциус облече черна риза, дънки и високи кецове, като за финал сложи една шапка, която намери в багажа си с козирката назад. А неговият най-добър приятел бе с подобно облекло, само че една идея по-спортно. Нормално като за Бертранд, който между другото това лято се бе сдобил с нова майка. Много яко.
Като по случайност Алания също закъсняваше. Сега Луциус бе трето колело - страхотно, невероятно. Добре, че пътя до поляната не бе много дълъг, защото трябваше да търпи звука от целувките на двойката. Разпределителната церемония бе минала, но нищо важно за тях тримата. Мортис започна да оглежда новите с поглед, но всъщност истинската му цел беше Лора, която отново изглеждаше великолепно. По-хубава от всякога. Хареса му, че тази година всичко бе различно, дори храната, която сега бе вредна и нормална за едни тийнейджъри, както алкохола, който Андерсън бе позволил. "Браво Анди!", премина през главата на момчето. Единственото, което не му хареса бе новата старица на преподавателската маса, която била Велик инквизитор и преподавател по Защита. Защо трябваше да има такива грозни лица на церемонията. Тази щеше да се прави на велика, но Андерсън можеше да я премахне всеки момент. Нещо в нея не му харесваше. Май беше време да умира. Миришеше на смърт от нея. На църква, тамян, свещи. Ходещ некролог. Не тя беше обект на вниманието му обаче. Не заслужаваше.
След повече от половин час всички бяха подпийнали и повечето бяха на дансинга. Едуард Дюшан бе толкова смешен, че дори трябваше да напусне тържеството и да не се мерне повече дори в замъка. Дървото отстрани на него беше по-добре. Трагедия. Хубаво бе, че сега бяха четиримата, а Алания го разсея от мислите за Ед.
- Предлагам да видим кой колко шотчета може да изгърми. - засмя се Луциус, като с помощта на "Акцио чаши за шотове" извика няколко чашки, които се наредиха пред тях. И след това се започна удряне на шотове един след друг. Смесването на алкохол не бе едно от най-хубавите неща, но дремеше им. Сега им беше момента, че след няколко дена започваха уроците и трябваше да гледат тъй или иначе отвратителните физиономии на преподавателите, с изключения разбира се. И докато си мислеше за това вече над десет шота бяха изчезнали. - Чашите високо горе, да се чува дзън-дзън.

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

by Иън Бримстоун Чет Авг 31 2017, 14:28

Това момиче продължаваше да ме учудва все повече и повече. Досега не съм излизал с по-големи момичета, но всички ли бяха толкова зрели и здравомислещи? Информацията за живота й като русалка беше интересен, но не колкото факта, че мрази Свети Валентин. Честно казано и аз не го харесвах, но това беше денят в който мога да сваля всяка. Е, без Рикки, очевидно.

- Първо - и аз не харесвам Свети Валентин. Не съм романтик, а и честно казано мразя всички тези лиготии. Да, звучи странно, защото ти подарих роза преди малко. Е, това го направих, защото винаги минава. Винаги, винаги... поне досега. Питаш защо се занимавам с теб - първо ми хареса на вид, но сега разбирам, че и характера ти го бива. А и годините не са толкова много, поне не си личат. Бих те питал на колко си, но майка ми ми е казвала, че жена не се пита това - засмях се, може би единственото нещо, което съм запомнил от мама - А за останалите им съученички... Хубави са и не съм спал... тоест не съм излизал с всички. Все още - ухилих се - Имам още цяла година, кой знае какво ще стане. Аз никога не съм си падал по някоя сериозно. Най-дългата ми връзка беше - разроших косата си, докато се опитвах да си спомня - три седмици и половина, май? Предполагам чакам да намеря специалната. Но дотогава нищо не ми пречи да се забавлявам. Все някога ще трябва да се оженя и тогава ще съм мъж под чехъл до живот... Така че сега ми е времето да си правя каквото искам.

Сигурно звучах точно като тези играчи и к*рвари, които всички момичета мразят. Но това бях аз и само аз. Поне не се преструвах на нещо, което не съм.

- Мисля, че е мой ред да задам въпрос - засмях се - Защо реши да станеш Пазач на дивеча? Смисъл струва ми се прекалено тежка работа за младо и нежно момиче като теб. - този път не я свалях, наистина. Просто се чудех защо е решила да замести грамадният Хагрид.

+10т. за дома, защото постът е написан по време на масово РП

by Рикки Чадуик Чет Авг 31 2017, 15:43

- Първо, оценявам честността ти. Много смело от твоя страна. Малко са хората които не се страхуват да говорят това което им е на сърцето. Колкото до длъжността която изпълнявам, не мисля че да се грижиш за животните е тежка задача, нито пък че не става за жени, дори напротив. Да се занимаваш с животните всъщност е много приятно. А колкото до възрастта ми, аз съм на двадесет и четири, но понякога се чувствам толкова стара.

Тя се обърна да го погледне и той видя нещо в очите й. Не беше сигурен точно какво е, но за първи път осъзна напълно че зад красивата фасада се криеше нещо повече, нещо много повече.

- Освен това не забравяй че външният вид понякога заблуждава. Една жена може да е хубава, но това не значи че е слаба и крехка. Дори напротив.

Тъмнокоската въздъхна и се огледа наоколо преди отново да го погледне.

- Всъщност не съм в Хогуортс защото умирам за поста на Пазач на дивеча, а по съвсем друга причина. Но ако ти кажа трябва да обещаш че няма да кажеш на никого, защото в противен случай ще бъда принудена да пренастроя не само твоята памет, но и паметта на всички на които си споделил това което ще чуеш.

Тя го изчака да кимне и извади пръчката си за да опише кръг около тях прилагайки заглушаваща магия за всеки случай.

- Аз всъщност работя за Министерството и с риск да прозвучи нескромно съм от най-добрите аврори там. Именно за това Министърът на магията изпрати точно мен под прикрите за да държа под око новата 'инквизиторка' (тя изрече думата с досада, което накара Иън да се засмее). Мис Сънбърн може да се прави на много принципна, но някога е била смъртожадна. Именно за това министерството й няма доверие.

Информацията за момент му дойде малко в повече и за момент той просто я гледаше шокиран което я накара да се засмее но само за миг преди изражението й отново да стане сериозно.

- Май информацията ти дойде в повече, но аз мисля че директорът трябваше да обяви пред всички каква е била Сънбърн. Според мен учениците трябва да знаят с кого си имат работа, но директора е на друго мнение.

Тъмнокоската поклати глава.

- Както й да е. Аз ще я следя изкъсо и няма да й позволя да нарани учениците или някого от учителите.

by Иън Бримстоун Чет Авг 31 2017, 23:57

Колкото повече време прекарвах с Рикки, толкова повече се шокирах. Това момиче беше пълно с изненади - първо ми отказа, после се превърна в русалка, а сега е и аврор? Сега сигурно ще каже, че е роднина на Потър или нещо още толкова стряскащо. Но беше яко, че е аврорка - ако не бях такъв идиот и аз бих се пробвал. Когато баща ми изчезна, това беше най-горещото ми желание - да се боря с несправедливостта. Е, можете да кажете, че много неща се промениха оттогава... Да говорим за него друго. Тя е на 24?! Моля? Изглеждаше на 20. Депресирах се, хах. Въпреки че годините не бяха много, сега разбрах донякъде, защо ми каза "не".

- Не мога да повярвам, че си на 24. - засмях се - И има ли нещо, което не можеш да правиш? - да, малко е да се каже, че бях впечатлен от уменията й - А тази баба ми изглежда съмнителна още откакто я видях. Нещо не ми харесва в нея. Знам, че ролята на инквизитор се полага на някой дразнещ като Долорес Ъмбридж, както е било преди, но тази наистина ми лази по нервите - с вид и държание.

Приближих се към момичето, сякаш щях да й кажа някоя международна тайна, просто имах чувството, че някой може да ни чуе независимо магията за заглушаване. Чак когато тя се отмести леко назад, осъзнах, че съм преминал позволеното разстояние.

- Знаеш ли... Аз смятам, че тя не е "бивша смъртожадна". Мисля, че все още си е. Видя ли как гледа повечето преподаватели, специално Андерсън? А директора да си гледа работата. Явно съвсем е превъртял щом е наел точно тази старица - засмях се, въпреки сериозните неща, които обсъждахме - Според мен тя трябва да си събере партакешите и да си стои вкъщи, докато гледа сапунки по телевизията. За Рейвънууд мога да кажа същото. Мисля, че и на двамата им е минало времето да си играят с магийки. - може би бях прекалено директен, но какво пък.

by **Eris Alia Frost** Пет Сеп 01 2017, 01:01

За Лидия и Емили

Усетих как по тялото ми преминават хиляди малки частици електрически заряд. Ако не бях възпитана да се държа възпитано на масата, вероятно щях да подскоча като малко дете и да завлека със себе си двете грифиндорки. Вълнувах се. И това можеше да го види всеки достатъчно умен да ме погледне с правилните очи. Вероятно повечето хора си представяха, че съм като останалите невзрачни ученици, които нямаха търпение да се завърнат в класните стаи за поредната доза мъчение. Но не. Аз не бях като тях. За мен хаосът бе най-красивото нещо, което можеше да се случи на света. И обичах да го доказвам на всички около мен. Радостта ми не бе свързана с абсурдния празник, нито пък присъствието на учителския колектив, които за пореден път възхваляваха Хогуортс все едно е свещена земя.

Може би бяха прави. За много от присъстващите, магията бе спасението, от което живота им се нуждаеше. Бягство от скучното им ежедневие и мъгълския свят, които бе невзрачен и сив като студен зимен ден. Нещата при мен отдавна се бяха променили. Днес стоях на масата на Слидерин и с безразличие наблюдавах всички онези превъзбудени дечица, които едва сега започваха своя път. За кратко погледът ми се насочи към учителската маса, а след това устните ми се извиха в лукава усмивчица. Кимнах на Лидия, която също като мен изглеждаше нетърпелива за потенциалното ни приключение.

Тъкмо имах намерение да й предложим да се промъкнем покрай учителите, когато една фигура се приближи до нас. Обърнах се леко на страни и премигнах. Гласът на новопоявилата се достигна до съзнанието ми, но цялото ми същество се бе фокусирало на ръката и алкохолът в чашата й. Вдигнах елегантно едната си вежда нагоре и усмивката й се разшири още повече, когато разпозна грифиндорката. Беше я виждала на всички партита и можеше да се каже, че бе от хората, които уважаваше. Дива и безкрупулна. Точно като нея самата.

- Разбира се, добре си дошла да се присъединиш. – отговорих сладко и не въздържах да не се надигна от мястото си и да взема чашата от ръцете на Емили. Изпих остатъка от алкохола на един дъх, а след това вдигнах извинително рамене и допълних: - Благодаря, точно от това имах нужда. Аз съм Ерис Фрост, междудругото.

- Да тръгваме? – подканих другите две момичета, но в следващия момент една от преподавателките, чието име не запомних, реши да бъде драматична. Без капчица стил, използва заклинание, за да накара една от масите да се разцепи на две пред нея. След това използвайки нещо подобно на стара пръчка, развали забавлението на всички, убивайки алкохолния им делириум.

- Пфф, о да…сякаш ще ми направиш нещо... – изпуфтях след нея и завъртях очи. Обърнах се към събеседничките си и допълних: - Е , готови ли сте да се забавляваме?

by Miss. Death ♥ Пет Сеп 01 2017, 01:35

Емили се намръщи леко докато гледаше как Слидеринката отмъква и изпива чашата й. Ако не я беше виждала по купоните и не знаеше, че е истинска дива най-вероятно щеше да я порази със някоя, проклятие пред очите на всички присъстващи. Вместо това Аверил, просто сви рамене и отметна коса назад. Щеш да прежали питието си, за предстоящото им приключение, което благодарение на алкохола и адреналина изглеждаше още по-вълнуващо. Оставаше още едно нещо преди да тръгна. Погледна назад а погледа й се стрелна покрай всички танцуващи, към масата на Грифиндор, към огромната немска овчарка, която упорито ръмжеше по един от "съквартирантите" й. Сви леко очи, приковавайки към животното, на което му отне няколко секунди да го усети. Аверил кимна леко със глава и Шадоул веднага скочи към нея.
- Да тръгваме хайде.
Не бяха направили и една крачка, когато старата вещица по Защита Срещу Черните Изкуства развали купона за всички. Каква кучка! Емили усети силата на заклинанието й, а заради стабилното количество алкохол, залитна назад падайки на земята до Шадоул. "Кранта гадна! Никой, явно не ти го е вкарвал дълго отзад" - бяха част от цветущите изрази, които преминаха през съзнанието на момичето, щом усети как алкохолното блаженство я напусна. Изправи се и изтупа прахта от дрехите си, без да отделя погледа си от дъртата вещица. Можеше да чуе, ръмженето на Шадоул но знаеше, много добре, че той няма да нападне. Не и без съответната команда.
- Хайде да тръгваме, преди да съм подпалила роклята на тая!

Тъмнокосото момиче изръмжа ядосано и тръгна заедно със Ерис и Лидия навътре във гората. Изобщо не се страхуваше от това какви съзнания, можеха да срещнат - все пак това не беше първото й скитане. Най-много да срещнеха някой от големите паяци или кентаврите. Троловете и драконите бяха още по-навътре. Шумотевицата от останалите ученици и преподаватели ставаше все по-тиха и по-тиха.
- Лумос. - Аверил вдигна пръчката си за да освети пътя пред краката им и прокара ръка през дебелата козина на кучето си. - Някой случайно да е свил малко алкохол?

by Sponsored content